по Димитър Ценов
Сякаш в дланите –
две празни гнезда-
уловените спомени пазя…
Надалеч от Косача.
Надалеч от смъртта.
В ежедневната делнична вата.
А дъждът е отвесен.
И отдавна у мен
всички пътища май е объркал.
С отлетелите песни.
С помътнелия ден.
С мокър зид от съборена църква…
Като сън в кехлибара-
крия чужди лица.
Отлепил гласовете от нищото.
Натежава в коприната
уловена следа.
И ръцете стъкмяват огнище…
------
Преполовил света…
или завързан.
Любим. И нелюбим.
Със лик. Без лик.
Забравил в чужди своя възел.
И есента – до камък сив.
За никой не жадувам поглед –
една стотинка в празен джоб.
Тъй хубаво понякога е , казват…
тъй хубаво е още че съм жив –
застинала извивка от картуша
на някой древен йероглиф…
всичко и нищо
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111111804234
Свидетельство о публикации №111111804234
Рецензии
