Слушая Бетховена
Взглядом безумным дырявил пространство,
волос всклокочен…
Где, до того беззащитны и наги,
вдруг на бумагу слетелись форшлаги,
как же он точен!
Так за идею погибнут солдаты.
Он – отдавая всю лунность сонаты
каждому маю.
Вихри прошли по судьбе, как причуда.
Как же он слышал такое… оттуда…?!
Не понимаю!
11.11.2011
Слушайки Бетовен
Със старото пияно - непостоянство.
С погледа си безумен пробива пространството,
косата разрошена...
Където, то тогава беззащитни и голи,
изведнъж на листа се спуснаха форшлаги,
как само е точен!
Така за идеята ще загинат войници.
Той - придавайки всичката лунност на сонатата
на всеки май.
Вихри преминаха през съдбата, като прищявка.
Как е слушал това... от там...?!
Не разбирам!
ПЕРЕВОД НА БОЛГАРСКИЙ
Марии Магдалены Костадиновой
Свидетельство о публикации №111111103068
Я кстати тоже не понимаю КАК он её слышал и творил...
:)))
Гаррипоттеровско Золнышко 14.01.2012 21:49 Заявить о нарушении
Плотникова Лена 15.01.2012 13:48 Заявить о нарушении