КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ.Стихи на болгарском языке.
ЗДРАЧ
Първо изчезнаха приятелите.
Изпариха се в здрача на годините.
После в здрача изчезнаха роднините,познатите,враговите.
Душата ми пресъхна от този безумен здрач,
тялото ми стана прозрачно.
Седя на ръба на планетата и чакам тъмното.
СУМРАК
Сначала приятелей нет.--
То следствие сумрачных лет.
Враги исчезают,родные,друзья...
Душа изнывает в потёмках моя.
Душа иссыхает,светится тело,--
На гребне планеты жду я предела...
25.10.11г.
Красимир Георгиев. Здрач. Сумрак
© Copyright: Александр Касьянов, 2011
Свидетельство о публикации №111102507020
Свидетельство о публикации №111102507020
Рецензии