Смъртта е извървян живот,
във който някога сме били.
След болката – внезапна като изстрел…
търкулната из тъмното в душите.
Там някъде живял е пътникът,
разпънат в дневните си пътища…
С идеята за снежно бърдо –
от корена. До птицата на вършето.
И вечер,тайно недопити,
остатък в някаква октава…
като зърна от чуждо сито,
с очи, не стъпкани в жаравата…
останалите думи в мен
поемат пътя си осъден.
Не се събуждайте, телохранители!
Тъй хубав е светът на съмване…
утринен диптих
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111102506287
Свидетельство о публикации №111102506287
Рецензии
