Анатолий Жариков Лес, морозно, зубы волка Студ, го

„ЛЕС, МОРОЗНО, ЗУБЫ ВОЛКА”
Анатолий Фёдорович Иванов/ Жариков (р. 1945 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

СТУД, ГОРА И ЗЪБИ ВЪЛЧИ

Студ, гора и зъби вълчи,
нощ, звезда над мен, покой,
в стаята елха, прехвърча
към луна самотен вой.
И далечни, и измамни
фойерверки с весел звън;
но вълчицата я няма,
затова е тъжно вън.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Анатолий Жариков
ЛЕС, МОРОЗНО, ЗУБЫ ВОЛКА

Лес, морозно, зубы волка,
ночь, звезда над головой,
свет в избе и свет на ёлке,
к небу одинокий вой.
Далеко огни столицы,
фейерверк и Новый год;
потому что нет волчицы,
потому и грустно вот.

http://www.stihi.ru/2011/08/07/3189


* (вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)

Ліс, морозно, вовка зуби,
ніч, зірки над головою,
світло в хаті, свята труби,
до небес самотність вою.
Вдалині вогні столиці,
Феєрверк, Новий бо рік;
та нема ж бо тут вовчиці,
Сумно виє „чоловік”.




---------------
Руският и украински поет, журналист и преводач Анатолий Жариков (Анатолий Фёдорович Иванов/ Жариков) е роден на 11 декември 1945 г. в гр. Донецк. Израства в гр. Дружковка. Завършва филологическия факултет при Донецкия държавен университет. Публикува поезия и преводи в литературни издания като сп. „Донбасс”, в. „Марiнська нива”, сборници и алманаси. Превежда поезия от славянски езици. След 1978 г. работи като стилов редактор в гр. Маринка, близо до Донецк. Ръководител е на районното литературно обединение „Колос”. Автор е на стихосбирките „Инфлуэнца” (2015 г.), „Завтра будет вчера” (2016 г.) и „Спираль бабочки” (2017 г.). Живее в гр. Високи, Харковска област в Украйна.