Пристан

И все така, нагазила в дълбокото,
аз вярвам, че морето ми е до колене.
Една луна, изцъклила окото си,
отчаяно чертае път към сушата,
проскърцва пясък под краката ми
и отброява стъпките безмилостно.

И все така до кости мокра, прелитам
по гребена на най-високата вълна -
да ме подхвърли с бясна скорост,
да се разсипят премълчаните слова,
да побелее от солта им пристанът
и чак тогава да полегна кротко
покрай разплисканите стихове.


Рецензии
"Одна луна, как верный страж,
оберегала в парке нас..."
(из танго Оскара Строка)
Влад.

Владислав Евсеев   10.11.2011 21:27     Заявить о нарушении
Что-то я в конце года закрутился... на переводы времени не хватает...
Готовлю статьи и доклады на научную конференцию в университете...
Теперь надеюсь на каникулы...
Влад.

Владислав Евсеев   06.12.2011 09:49   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.