Пристан
аз вярвам, че морето ми е до колене.
Една луна, изцъклила окото си,
отчаяно чертае път към сушата,
проскърцва пясък под краката ми
и отброява стъпките безмилостно.
И все така до кости мокра, прелитам
по гребена на най-високата вълна -
да ме подхвърли с бясна скорост,
да се разсипят премълчаните слова,
да побелее от солта им пристанът
и чак тогава да полегна кротко
покрай разплисканите стихове.
Свидетельство о публикации №111101302994
оберегала в парке нас..."
(из танго Оскара Строка)
Влад.
Владислав Евсеев 10.11.2011 21:27 Заявить о нарушении
Готовлю статьи и доклады на научную конференцию в университете...
Теперь надеюсь на каникулы...
Влад.
Владислав Евсеев 06.12.2011 09:49 Заявить о нарушении