Завещай ми , Боже, вечния глад.
Не за хляба, картофите, лука…
Онзи, другият – в моя си
просешки гняв.
Дето глъхне нощем из кухнята…
И спаси ме
в бучката сладост от Теб.
Да я пазя с надежда
в джобовете.
По петак остави – за живота проклет.
Или в стара ръждива подкова
събери малко време
за моето сърце.
Да избяга при Тебе.
Горе…
есенна индулгенция
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111101003646
Свидетельство о публикации №111101003646
Рецензии