Епитафи
Е_П_И_Т_А_Ф_И
(НАДГРОБНИ НАДПИСИ)
© ХРИСТО МИРСКИ, 2002
- - - - -
(СЪДЪРЖАНИЕ НЯМА)
- - - - -
* * *
Тук почива истинския мъж,
който щом кат’ не можа веднъж
да оправи младо русо маце,
се застреля след това в дома си.
* * *
Тук почива Геновева —
белокоса, стара дева.
Червейче мъничко се извива —
дал’ ще я направи то щастлива?
* * *
“Тук почива уморена
бившата певица Пена.
Заслужава тя сал думи благи.” —
От опечалените пичаги.
* * *
Тук почива Маринела,
през живота си поела
толкоз мъжки извержения,
че я славим с песнопения.
* * *
Тук е гроба на съпруга,
с булка със една заслуга:
с чужди тя не ходеше мъже.
Но затуй живота му пък взе.
* * *
Тук почива моята жена.
Слава тебе, Боже, щот’ така,
както карахме я ние с нея,
щях далеч пред нея да изтлея.
* * *
В майска утрин ведра се обесих аз,
щото ми дотегна женската ти страст.
Ще си спя спокойно аз сега в земята,
няма да ми дърпаш всяка нощ яйцата.
* * *
Тук почива моя милост, значи,
щот’ ми писна по тоз’ свят да крача.
Уморих се от житейски грижи,
приютих се в таз’ подземна "хижа".
* * *
Тук почива Ванката Стоянов.
Червеи гризат го сутрин рано.
Но не е туй що му кърши кефа,
ами че ... жена му спи със шефа.
* * *
Тук положих мойта Десислава.
Ах, как вдигаше приживе врява!
Ако беше толкоз тиха кат’ сега
мигар щях аз нявга да я удуша?
* * *
Тук почива мойто гадже Мери,
дето спеше де с кого намери.
Но сега я вече мъж не друска,
а я само червейчета хрускат.
* * *
Тук положих мойта Теодора,
мойта булка, моята изгора.
А халосах я аз по главата,
щот’ намерих косъм във чорбата.
* * *
Тук почива Иванов П. Г.,
във това двуметрово мазе;
докато пък бившата жена
има къща, вила, и кола.
* * *
Тук заровен е Иван Петров,
и задгробния живот суров
ще да е за него и печален,
щото този дом е твърде <кален>.
* * *
Тук почива Драгомир, матроса.
И сега копнежите му що са?
Ни мечтай да се напорка яко,
ни на млада булка за баджако.
* * *
Тук почива Мая Иванова.
Цял живот бе тя за секс готова.
И сега, когато се <подмокри>,
прави покрай гроба цели локви.
* * *
Тук почива Пешо, ’дето
бе заровил във дерето
свойта млада булка Неда,
щото спала със съседа.
* * *
Тук почива моята старица —
крива, грозна, дърта магарица.
Де да бе преди пей’сет години туй,
щях тъй да ликувам, че да се разчуй.
* * *
Тук на моята Милена
аз положих плътта тленна.
Тъй като не я веч’ потребявам,
да я ползва всеки — позволявам!
* * *
Тук съпруга ми Иван почива.
Дълги годин’ с него бях щастлива,
но тъй като веч’ съм стара баба,
да го взема друга — ’ко `и тряб’а.
* * *
Тук почива славен юначага,
от когото всички булки бягат.
Бяга<ха>, но при таз’ диспозиция
няма да изпадне веч’ в кондиция.
* * *
Как ненавиждам гроба си студен,
тълпите червеи сновящи в мен,
ала крепи ме съкровената мечта:
да зърна скоро тук и своята жена!
A la Shakespear
Тук мойто мъжко тяло приютих,
в този гроб покой намерих тих.
Но ако някой нещичко отмъкне —
проклет да е, задето се е пръкнал!
* * *
Тоз' гроб за мен е твърде <неприличен>,
че приживе аз бях мъжага личен.
Да знаех що очаква ме сега,
не бих умрял за нищо на света!
* * *
Тоз’ свят напуснах от любов нещастна.
От стръмен бряг в морето тя ме тласна.
Без малко да потъна, но дочула
вика ми ... лапна ме една акула.
* * *
Във този гроб положих мойте кости,
и, ако някой идва ми на гости,
да засади във скута ми той слива —
сал тъй ще ме направи пак щастлива!
* * *
Тук почива баба Трена,
и е върло възмутена,
че роднини не дохождат
и я кучета оплождат.
* * *
Тук лежи заровен Панайот,
не разбрал защо бе тоз’ живот.
Но сега той <метаморфозира> —
на живота смисъла разбира.
* * *
А тук почива Itzkata Казасов/*
презиращ <глупостта>, порока масов.
Но тъй кат’ туй е всичкото за този пич,
то и не се косете Вий за него хич!
[ * Личен епитаф на близък познат на автора. ]
Следват няколко лимрико-стилни епитафи
* * *
Тук почива моята съпруга,
със което прави ми услуга,
щото вместо да я удуша,
и след туй в затвора да лежа,
лесно ще я подменя сега със друга.
* * *
Тук почива милият ми Костадин.
Много аз го любех до момент един:
’га дочух, че моята колежка
хвали го, че в секса нямал грешка.
Е, тогаз отрових го аз със стрихнин.
* * *
Тук почива Радка, мойто гадже,
дет’ кат’ те налегне ще те смаже.
И понеже аз съм доста фин
`и пробутах мой познат ... със СПИН.
Ала на! Спомина се тя от кюртажи!
* * *
Живях аз до дълбоки старини,
но се удавих в морските вълни,
понеже хукнах след една русалка
с една такава тесничка и малка ... —
Е, знаете мъжа какво цени.
* * *
Във тоз' гроб хладен сложих свойта плът,
ала душата ми витай отвъд.
И мине ли оттука маце
с милувки тя ще го подкачи,
и ще погали топлата `и гръд.
2000
* * *
Тук почива дама много блага,
с навика на водка да наляга,
затова последната си ласка
тя прие от водката "Аляска".
2012
- - - - -
Свидетельство о публикации №111101003405