Девет капки.
Девет пурпурни мъниста
целуват
среброто…
Онова- на пръста
без име.
Тук съм.
На брега
на Реката,
а тя отразява
в Душата ми
Доброто…
Господи!
Прости ми,
но не знам
дали сега е
малко по-чиста,
както Древните
от Изток
повеляват.
(Мъдрост, която
се надявам да не
изгубим…)
А зад мен- на хълма,
опнала юздите на
Враните си
Бесове,
Нощта очаква
Знак…
За да се любим!
Б.Калинов
07.10.2011г.
Пловдив
Комп. рисунка: Б. Калинов
Обикновени рисунки-24. Цвят на Бъдното
© Copyright: Борис Калинов, 2011
Свидетельство о публикации №111100803484
Свидетельство о публикации №111100803484
Рецензии