Аз вярвам…пак при теб
ще се завърна,
предал на спомените
късните си пътища.
И есента, сред пожълтелите небета,
за тебе ще разпитвам
в тъмнината …
А твоето тяло фосфорно
ще свети.
В следите на отплувалите лодки.
Навътре, в бялото око на мрака…
там дните ми
ще те намерят.
Ще дръпнем триста грама
( по моряшки…)
с душата, овехтяла от очакване.
А под скалите ти, сред пяна,
ще се облича нощем Лятото.
В кенарената риза на мечтите…
Аз вярвам – в тебе ще се върна,
пресъхнал с дни лика на зимата.
От пясъчника с ветрове
ще крия дъх…За ново име.
А твоето тяло фосфорно ще свети
в осъмнали по устните ми думи,
в неделния ми бряг от нежност,
в следи от стъпките на влюбен…
Аз вярвам- в теб ще се превърна…
когато ме изпрати тишината.
С последната си лодка по вълните.
До чашата на есенния залез.
море
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111092104202
Свидетельство о публикации №111092104202
Рецензии
