Красимир Георгиев. Моей жене. Перевод с болгарског

Когда выпадет снег -
самый нежный
самой светлой зимой,
самой доброй,
мы и встретимся.
Верь ,
неизбежно -
ведь сосватаны будем
судьбою.
Три гадалки-колдуньи,
знахарки,
что на свадьбу придут,
тихо ласково
изрекут свои тосты
таинственно,
сверху глядя на нас,
пристально.
-Ложь пусть
станет разлукой для них,
станет болью!
-Много, мало ли
пострадают пусть.
Ах, ну сколько еще,
ах, ну сколько ?
-Будет в брачную ночь,
как живой человек,
Снеговик им указывать:
сколько дней проживет,
столько счастья им-
так вот связаны.
Когда выпадет снег-
самый нежный
самой светлой зимой,
самой доброй,
мы и встретимся.
Верь ,
неизбежно:
Боль с разлукою станут ложью.



Красимирмир Георгиев
НА ЖЕНА МИ

Когато пристигне снегът –
най-нежният
на най-светлата зима
и най-добрата,
ще се срещнем.
Повярвай ми,
неизбежно е –
сват ще ни бъде сама
съдбата ни.
И три знахарки –
врачки-магьоснички,
ще поканим на сватбата –
кротко ли, тихо ли
ще издигнат те своите
тайнствени тостове
върху очите ни,
върху очите ни.
– Нека лъжата
      да бъде раздяла за тях,
      нека лъжата
      да бъде болка!
– Много ли, малко ли
      нека да страдат,
      ах, колко ли ще е,               
      колко ли?
– Снежен човек да направят
      с ръцете си
      в брачната нощ,
      като жив да е
      и
      колкото дни преживее
      човекът им,
      толкова
      да са щастливи!
Когато пристигне снегът –
най-нежният
на най-светлата зима
и най-добрата,
ще се срещнем.
Повярвай ми,
неизбежно е;
раздяла,
болка може да бъде само лъжата.
                Написано: 31.12.1977 г.