Спартак

Заспиват вечер тракийските полета,
а духът на гордия Спартак броди.
Долетял от времето с огнена комета,
свободата да донесе на измъчените роби.

Епоха страшна,в робство и гнет.
Мачкат,убиват римските легиони,
тръгнали да въдворяват световен ред
и набавят свежа плът за свойте стадиони.

Там нейде в неравна битка в Тракия
храбрият Спартак бе пленен.
Разорена бе земята от Родопа до Дакия.
Разграбван,убиван народът бе угнетен.

Славна бе съдбата на гладиатора Спартак.
В битки многобройни каляваше се духът
за свобода,а не робство и мрак,
душата му непокорна бленуваше пак.

Бунтът на робите поведе той,
срещу алчния и кръвожаден Рим.
Хиляди роби участваха в последния бой,
черни,бели,братя по съдба бяха като един.

Събра Рим войска огромна и голяма
легионите на Крас,Лукул и Помпей.
Братя роби обратен път няма.
Историята за нас песни ще пей.

Боят постепенно затихна до ноща.
Настана зловеща и страшна тишина.
Все още стенеха недоубитите тела,
безмълвна бе мъртвата долина.

Там нейде сред купчини тела,
лежеше той с десетки рани
с отворени очи и една единствена мечта,
свободата да извоюва срещу Римските тирани.

О!Славна,бунтовна и непокорна душа,
напразно не остана твоята борба.
Век,след век ще отминава,
вечна ще е твоята слава.

И днес още,щом ветрец погали,
тракийските поля и балкани,
ехото нашепва за подвига чутовен,
на Спартак храбреца бунтовен.