Всяка есен след тебе
пазя думи-листа.
В мека нощ се превръщам.
И в бръшляна раста.
В мен, с пътеката лятна,
още птиците спят.
Още с твоите зеници
пазя песен. И цвят…
Всяка есен след тебе…
губя твоя следа.
Като в пръстен живея.
Като в снимка със сняг…
А брегът е далече,
късен вятър довял.
(Овдовелите вечери
в мене бродят. След два…)
Как полека угасна…
с тази зимна мъгла.
Всяка есен след тебе
крия в шепа сълза.
А брегът е далече…
имам път да вървя.
Бяло,бяло облече
паметта на снега…
всяка есен след тебе...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111090903575
Свидетельство о публикации №111090903575
Рецензии
