Красимир Георгиев
ТУНЕЛЪТ
Сбогувам се с тялото си, разтварям се в ефира
и тръгвам на път.
Нагоре, напред.
Просветва златният диск в дъното на тунела.
Душата ми се лута между началото и края на пътя,
а демоните я съветват:
„Не се обръщай!”, „Не спирай!”
***
Вольное переложение
Тело - Богу, а душу – Вселенной,
Сделал шаг
В свой нагорный полет,
Дно туннеля как солнышко светит,
В беспросветной пучине встает.
И страдает душа
Меж концом и началом,
Где ни ночи теперь, и ни дня,
Хорошо бы, в пути провожала
Птица, ангел-хранитель, меня.
Туннель - Красимир Георгиев
© Copyright: Ганебных, 2011
Свидетельство о публикации №111090700368
Свидетельство о публикации №111090700368
Рецензии