Ночь солнце гонит

Ночь солнце гонит
куда-то в даль,
Туман накроет
Альпы скоро,
И отразится
вдруг печаль
В глазах твоих
немым укором...

Сошла часть жизни
в  черновик,
Мир надвое опять
расколот,
Сомкнулись в сердце
в тот же миг
Грусть, одиночество
и холод...

Но грянет в небесах
гроза —
Мечтой о дивно-яркой
Ницце,
И разольётся в небесах
Мотив о светлом,
нежном Принце...



ПЕРЕВОД на болгарский

Мария Магдалена Костадинова
 
Слънцето нощта прогонва надалеч

Слънцето нощта
прогонва надалеч,
ще открие мъглата
Алпите скоро,
и отразява се печал
в очите ми
пак с укор ням...
Остана частица живот
в черновата,
светът пак на две
е разбит,
събраха се
неусетно за миг
жалост, тъга
пустота и студ...
Неочаквано
зад прозореца буря
ще дойде с мечтата
за топлата Ница
и ще изпълни небесата
с мелодия
за нежния Принц...!


Рецензии
Трогательно с нежной грустью ожидания. Д.В.

Дмитрий Васильевич Толстой   10.11.2011 13:56     Заявить о нарушении
На это произведение написано 14 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.