Ночь солнце гонит
куда-то в даль,
Туман накроет
Альпы скоро,
И отразится
вдруг печаль
В глазах твоих
немым укором...
Сошла часть жизни
в черновик,
Мир надвое опять
расколот,
Сомкнулись в сердце
в тот же миг
Грусть, одиночество
и холод...
Но грянет в небесах
гроза —
Мечтой о дивно-яркой
Ницце,
И разольётся в небесах
Мотив о светлом,
нежном Принце...
ПЕРЕВОД на болгарский
Мария Магдалена Костадинова
Слънцето нощта прогонва надалеч
Слънцето нощта
прогонва надалеч,
ще открие мъглата
Алпите скоро,
и отразява се печал
в очите ми
пак с укор ням...
Остана частица живот
в черновата,
светът пак на две
е разбит,
събраха се
неусетно за миг
жалост, тъга
пустота и студ...
Неочаквано
зад прозореца буря
ще дойде с мечтата
за топлата Ница
и ще изпълни небесата
с мелодия
за нежния Принц...!
Свидетельство о публикации №111090301856
Дмитрий Васильевич Толстой 10.11.2011 13:56 Заявить о нарушении