Огонь

  По мотивам Красимира Георгиева
       ( Болгария)

  Полночный след в расцвете лета,
  В плену мечты опутан васильками,
  Безмолвная луна богата светом-
  Искать средь спящих улиц взгляд желанный.
  Огонь любви большой неповторимой,
  Безумный нежный взгляд, что сердце ранил,
  О ,первая любовь, святое имя...
  Блаженства час опутан васильками.
  Вновь столько лет ищу я в складках сердца
  У очага ,в плену воспоминаний
  Любви неумирающую песню...-
  Воскреснет вновь огонь моих мечтаний?

http://www.stihi.ru/2011/08/29/7166

Красимир Георгиев
               
ОГЪНЯТ

След полунощ – между един и два – това дълбоко лято,
препасано със пояс от метличини и сънища,
безмълвно
и богато с дълга пъпна връв от улици
ще търси
при самотниците с още будни погледи,
препълнени с безумици и с нежна мъка –
огъня.
Между един и два – в часа на първата голяма обич,
в часа на първата желана и така опасна болка
безумно,
о, безумно е
след толкова
години
лутане
да търсиме сред диплите на своите сърца самотните
шейсет минути
от едно дълбоко лято,
препасано със пояс от метличини и сънища.
Дали огнището е вече само експонат в живота ни
и мащеркова песен в него ненадейно пак ще лумне ли?

художник:Виктория Якимова