Морето е измислица…аз зная.
Разтварям синьото му име
в лица, години…и безкрайност.
Потопил вечерния синур
от пясъка на този залив
в отъркана от делниците рамка
под вечерния листопад на раните…
Морето е измислица…След тебе
отмива с призрачна коприна
изтръпналото тяло на брега,
луната, сенките смокинени,
следите на самотен дом,
надеждата за още синьо…
през облачния хоризонт
намерила вечерното си име.
Морето е измислица…за вярващи.
С обърнатия словоред на времето
потъва в мен.
И носи още с лодките
следи от слънцето…И вчера.
А гърбом бавната вълна
убива стъпките по пясъка.
И скрива моята следа
в отплувалите дни на лятото…
метафора от края на август
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111083007159
Свидетельство о публикации №111083007159
Рецензии
