По зъберите на живота скитах

По зъберите на живота скитах
прокудена, презряна, в самота,
проклинайки, че мога да обичам,
а наоколо ми глуха тишина,
когато ти дойде - самотен ястреб -
от битките по пътя, оцелял,
и блясъка си от очите ясни
на моето сърце поднесе в дар,
а общият ни пламък ни понесе
в едно безкрайно блаженство,
но неудържимите въпроси
ни питаха: Защо така? Защо?
- Затуй, че сме една съдба,
ний носим пламъка на радостта.


Рецензии
Дорогая Росица, спасибо за стихи,я ещё одно
Ваше стихотворение перевела, не знаю , что получилось...?

http://www.stihi.ru/2012/01/08/3541

Светлана Пригоцкая   08.01.2012 11:39     Заявить о нарушении
там в копировании в одной строчке было с;, какая там буква, я поставила и...? Дело в том , что сайт " Стихи.ру" не отображает знаки других языков, просто надо знать, е там или и без знака
можно поставить...

Светлана Пригоцкая   08.01.2012 11:44   Заявить о нарушении
ей такава каквато съм с;? и?или е?

Светлана Пригоцкая   08.01.2012 11:46   Заявить о нарушении
Дорогая Светлана, перевод оченъ красивы! Спосибо снова тебя!
А в копировании действителъно ошибка.
с;,надо читаться "си"
ей такава каквато съм си

Росица Петрова   08.01.2012 14:15   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.