Красимиру с поклоном
Как бродит свежее вино,
вот сок был, я давил его,
и он, бурля, стекал в сосуд,
что в тёплом месте берегут.
Затем спустя всего пять дней
в холодный погреб поскорей.
И там шёл сказочный процесс,
свершилось чудо, сок исчез.
Ах, как спокойно и нежно,
стоит в бутылочке оно,
и светит солнечным огнём,
и называется вином.
Есть гордая страна славян,
но пьяниц ты не сыщешь там,
они работаю своей снабжают мир,
Чтоб стал добрей.
В бокалах светится их труд,
и за столом они поют,
про виноградник и вино,
и как досталось им оно.
И гостя встретив, одарят,
за стол радушно пригласят,
и тост поднимут за любовь,
и дружбой вас обнимут вновь.
В такой красивейшей стране,
где очень любят твёрдый знак,
и имена, как у царей,
ведь только там есть Слынчев Бряг.
О вине Болгарии
© Copyright: Виктор Ратьковский, 2011
Свидетельство о публикации №111082908193
Свидетельство о публикации №111082908193
Рецензии
Приятно, когда кто-то с любовью говорит о нашей "земле, величиной с человеческую ладонь"*
Мы-то ее изнутри все больше ругаем(
Виктор, такой шикарный перевод сделал Красимир, что ж Вы его рядышком не поставили?
*България
(Георги Джагаров)
Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.
Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.
Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.
Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.
И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.
Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема
Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!
Мика Мишева 18.08.2013 11:34 • Заявить о нарушении
Мы-то ее изнутри все больше ругаем(
Виктор, такой шикарный перевод сделал Красимир, что ж Вы его рядышком не поставили?
*България
(Георги Джагаров)
Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.
Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.
Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.
Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.
И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.
Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема
Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!
Мика Мишева 18.08.2013 11:34 • Заявить о нарушении
Вы знаете, что самое странное, любим и ругаем. Зато как любим!!!
А что-то не пришло в голову, поставить его перевод, зато мой ответ прочли?))))
Виктор Ратьковский 18.08.2013 21:04 Заявить о нарушении
А что-то не пришло в голову, поставить его перевод, зато мой ответ прочли?))))
Виктор Ратьковский 18.08.2013 21:04 Заявить о нарушении
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.