Владимир Маяковский Гейнеобразное По Хайне

„ГЕЙНЕОБРАЗНОЕ”
Владимир Владимирович Маяковский (1893-1930 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


          ПО ХАЙНЕ

Мълния в очите й светна:
„Аз видях те –
с теб беше друга.
Ти, нещастник,
ти подъл проклетник...” –
и си тръгна тя,
с гръм и крясък
си тръгна.
Аз съм учено момче, мила,
стига с тези брътвежи ваши.
Щом мълнията не ме е убила,
гръмотевицата
не е страшна.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


          Владимир Маяковский
          ГЕЙНЕОБРАЗНОЕ

Молнию метнула глазами:
„Я видела –
с тобой другая.
Ты самый низкий,
ты подлый самый...” –
И пошла,
и пошла,
и пошла, ругая.
Я ученый малый, милая,
громыханья оставьте ваши,
Если молния меня не убила –
то гром мне,
ей-богу, не страшен.




---------------
Руският поет, публицист, драматург, режисьор, актьор и художник Владимир Маяковски (Владимир Владимирович Маяковский) е роден на 7/19 юли 1893 г. гр. Багдати, Кутаиска губерния, сега гр. Имеретия на територията на днешна Грузия. През 1908 г. постъпва в болшевишката фракция на Руската социалдемократическа партия, РСДРП(б), а през 1909 г. е арестуван за подривна дейност. Първите си стихове пише в затвора. От 1911 г. учи в Московското училище по живопис, скулптура и строителство, но след влизането му през 1912 г. в групата на кубофутуристите е изключен от училището. Един от основателите на футуризма и кубофутуризма в Русия, след 1917 г. е изтъкнат представител на социалистическата литература, публикува, агитира, пътува, издава литературни списания като „Левый фронт”, „Новый ЛЕФ” и др. Автор е на произведенията „Владимир Маяковский: трагедия” (1914 г.), „Облако в штанах” (1915 г.), „Флейта позвоночник” (1916 г.), „Простое как мычание” (1916 г.), „Война и мир” (1916 г.), „Человек” (1918 г.), „Ода революции” (1918 г.), „Мистерия-буфф” (1918 г.), „Левый марш” (1919 г.), „150,000,000” (1920 г.), „Люблю” (1922 г.), „Про это” (1923 г.), „Лирика” (1923 г.), „Владимир Ильич Ленин” (1924 г.), „Париж” (1925 г.), „Собранные сочинения” (в 4 тома, 1925 г.), „Как делать стихи?” (1926 г.), „Мое открытие Америки” (1926 г.), „Хорошо!” (1927 г.), „Конь-огонь” (1928 г.), „Клоп” (1929 г.), „Баня” (1930 г.), „Во весь голось” (1930 г.) и др. На български език са издадени книгите му „Стихове” (1945 г.), „Избрани стихове” (1946 г.), „Избрани произведения” (1959 г.), „Леви, леви, леви” (1967 г.), „Избрани стихове” (1972 г.), „Чиста вяра” (1986 г.), „Тринайсетият апостол” (2002 г.) и др. Самоубива се на 14 април 1930 г. в Москва.