Вълната в мен живее…няма сянка.
А само звук.
И тяло от вода.
Навярно…и безумното хриптене,
останало след нощния удавник.
Вълната в мен живее…няма бряг.
Но памет има. За брега на други.
И мъртвите, и живите гнезда
до днес събира в пясъчна коса.
В случаен остров на заблуден…
И тъй ще ме захвърли
някой ден.
След вярност,
купена на вехто.
Когато и омръзна…
или в мен
препили ангели
сушат насън морето.
вълна
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111080806088
Свидетельство о публикации №111080806088
Рецензии