С белег върху челото жена
ела в света на моите сонети!
Танцувам в тях житейския си блус
с една звезда която вечно свети.
Във извора на старите поети
доливам и от своите мечти
та вечно красотата да звучти
от римите на чувствата възпети.
Стани свидетел на една душа
която е ранена и ранява
която пада и отново става
със белег върху челото – жена.
Изправена във целия си ръст
кова сонети върху своя кръст.
Свидетельство о публикации №111072208748
Такое тонкое восприятие мира! Непередаваемо и очень красиво! Я влюбилась в Вашу поэзию!!!!
_______________________
Читателю, чей тонок вкус,
Дарю я мир моих сонетов!
Я в жизни свой танцую блюз
Звездой, что тонет в бездне света.
Весной маститые поэты,
Расцвет природы и мечты
Нам воспевают. Там сюжеты,
Где рифмы, помыслы чисты.
Теперь свидетелем осталась
Душа, где боль от явных ран.
Упала я и снова встала,
А на челе чертой изъян.
Я в полный рост готова встать,
Чтоб на кресте сонеты написать.
Светлана Мурашева 13.02.2012 17:07 Заявить о нарушении
Мне приятно!!!!!!!!!!!!!!!
))))))))))))))))))))))))
Светлана Мурашева 13.02.2012 17:30 Заявить о нарушении
Приемам те какъв, какъвто си
Обичам те такъв какъвто си.
с две пълни шепи рими вдъхновени,
с примамливите цигански очи
на другата която ми доведе!
Със огъня от който всяка нощ
делиш на нея и на мен по равно,
със думите омайващи ме, но
замаяни от бялото ѝ рамо.
Приемам те. Протегнатата длан
не е за пренебрегване защото,
търкулне ли се във пръстта сълза,
Животът я наказва най-жестоко.
***
Я принимаю то, как ты…
Люблю я так же, как тебя
Две горсти рифмы вдохновили
И очи страстью приманили -
Цыганский пыл, что жар огня!
И каждой ночью ты с огнём
Играя, свой не сделал выбор.
Её плеча манят изгибы
Или беседы, что вдвоём
Ведем с тобой. Моя рука,
Что одному тебе вверяла
Ты пренебрёг ей, я страдала
И жизнь моя была горька.
Светлана Мурашева 13.02.2012 22:57 Заявить о нарушении