на Петьо
Един и същи път
вървяхме с тебе.
В едно небе
от книжни хвърчила
живееха наволя световете
на нашите момчешки начала…
Един и същи бряг…
От думи.
Един прозорец гледахме -
в съня.
А в сняг един
потъваше между ни
посърналата рамка на деня…
И чак когато пламъкът отне те.
По мръкнало,в нечакан час.
Разбрах,че с твоето отсъствие
умирам и по малко аз…
Не помня думите
от листа на стената.
Какво ми казваха
във тоя скръбен ден.
Усещах ,че потъвам…
в черен вятър.
(Наблизо до смъртта съм бил роден…)
Ще ме пробожда,
щом открия,
от днес
в съня на твоя брод…
едно небе …И топло име…
И сянка, минала в живот.
съсед
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111062303229
Свидетельство о публикации №111062303229
Рецензии