Ако някоя нощ
в мен завали…
И изтичат по Тахо -
оживели и тихи…
светлите дни-
паметта ми пресекли пътеки.
А виното, останало от Рождество,
в белобрадите спомени чака…
Ако някоя нощ
у мен завали…
да събуди забравено лято.
Знам…тогава
есента ще остане…
до вечност.
И в Толедо
щурци
ще прибират песните.
А пък ти…досънувай
вълшебния край
на последната юлска вечер…
ако с някоя песен
и в мен завали…или
всички сенки изтрие сърцето …
(Знам…тогава
есента ще остане…
До вечност.)
И ще тръгна , Мария,
само с твоите очи.
В листопада ръждив на септември.
сбогуване с Мария Рамон
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111061802435
Свидетельство о публикации №111061802435
Рецензии
