по Владимир Стоянов
Изтича в сянката
реката ми…
Една върба наоколо…
И мрак.
И глас на кукувица…някъде.
Останал зад ръждивите листа.
Изтича в сянката…
И някога
в коритото изсъхнало
децата
следи от моя земен сън ще търсят –
до дъжд…Или до вечер лятна.
А още имам нужда
да ме стопли
в застиналата есен
светлината.
От каменния пристан на Приморско
да пия августовски вятър.
Кръвта е жадна в мен…
да я погалят
косите ти, зелените площади
на този свят, роден без памет.
Кръвта е жадна в мен…несита.
И в падналата вечер разпилява
изтичащата сянка от реката ми.
По чужди пътища да скита.
Насън.
До нов живот…На Някой.
етюд за сянка и река
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111060703798
Свидетельство о публикации №111060703798
Рецензии
