Моята си Библия

Пожали ме, Богородице,
пръстите си изпочупих –
драскам по небето
моята си Библия,

давя се във песни,
в стихове изтичам,
из мечти се ровя
с нафора да се заситя.

Кръстя се за живите,
в църквата купувам
здраве за две левчета,
памет – за наполовина.

Мислите чевръсто
бягат по клавишите
на едно Несбъднато -
всеки ден го раждам.

В мемоари те изписвам,
странна ми Родино -
чужда за децата си,
своя за продажници.

Клетвено наричам те:
„Моя си, Българийо!”
Но ми трябва конница
Дунав пак да мина.


Рецензии
И Богородица плащом своим укроет...
и пожалеет... и простит грехи...
и зазвучат немного по-другому
казалось бы привычные стихи...

Влад.

Владислав Евсеев   03.06.2011 10:11     Заявить о нарушении