Не е песен,
а само капчук
в мен попива водата си млада.
Надалече… далече
оттук,
нейде в късни гори и ливади…
летен кос ще доприпка
в дъжда.
И с щурчета деня ще запали…
А при мене от час все вали.
И в съня ми се вие реката.
В сини ириси,
в цвят на върби,
в детски спомен за нечие лято…
По завоите – минали дни.
Стъпки спят в ожаднелия пясък.
Под възглаве от облак
април
дъждовете си вечер намята.
С къшей хляб,
с дъх на орна земя,
с палав поглед по хубава кака
закъснялата детска мечта
още в кули живее… От пясък.
-----
Не е песен…а просто капчук –
в мен отмерва с водата си
време.
Подранил…надалече от тук.
Като сянка , намерила себе си –
не е песен. А само капчук…
сън в Гуадарама
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111060203442
Свидетельство о публикации №111060203442
Рецензии
