Вдовица от отминал ден –
нощта
крие в пролетните макове
думи, месени за сън…
Или някакво очакване
лятото да облече
пак следа от вятър…
И с очите на дете
да потъне в бяло.
Още топли от жарта
на една разлъка,
стъпките събират мрак.
За далечно утро.
Някъде след този час…
в тялото от Нея
старостта надига глас…
Или само шепне.
Щом до края на света…
че и по –далече…
с думи ,месени за сън,
ще разражда вечност.
стих
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111052902753
Свидетельство о публикации №111052902753
Рецензии
