Наваляха прощалните думи…
Като в сън, заличил моето име.
Ти, Хуана, не знаеш
че има
в мен от другата пролет. И зима…
Наваля се дъждът над Толедо.
Виж, по Тахо се стича мъглата.
Ти, Хуана, не знаш
че в мене
още спи до вечерница вятър…
Ти живееш
във твоето дуенде.
Зад стъклото от слънчеви нишки…
В теб маняна е утре,
а в мене –
само път от огнището диша.
Само път край върбите на Тахо…
като спомен от сянка. На мъж.
Там живееш, Хуана Баляно…
С тази пролет, маняна…И дъжд.
маняна
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111051706722
Свидетельство о публикации №111051706722
Рецензии
