V Международный конкурс. Аделина Тодорова

АДЕЛИНА ТОДОРОВА. БОЛГАРИЯ

УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вм представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php


ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:

ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781


АДЕЛИНА  ТОДОРОВА. БОЛГАРИЯ

Учится в гимназии туризма, живёт в селе Равда, недалеко от Бургаса. Море, чайки, мечты...
(творческая биография автора расположена ниже)



ДУШАТА МИ


   Душата ми е едно от онези неща, които са загадка за околните. Които не могат  да разберат, дори да се опитват..
    Не, защото я крия зад маска, а просто защото тя постоянно се променя, макар, че в същността си винаги остава  една и съща.
  Душата ми не е място, до което можеш да достигнеш лесно. Пазя я за истинските неща,
за хората, които заслужават любовта и доверието ми. Заслужиш ли си място в нея, ще те допусна в моя свят и ще останеш завинаги!


МЛАДОСТ

АДЕЛИНА ТОДОРОВА


  Откраднати мигове. Сладки усмивки. Мечтаното докосване. Скъсани дънки. Разрошени коси. Влюбеният  поглед на искрящи очи. Късни телефонни обаждания. Шантави мечти. Щастливият смях до късно под върбата…
   Прекрасни мигове! Мигове, които се изживяват веднъж в живота. Точно тази уникална и неповторима част от дните ни се нарича МЛАДОСТ.

ЖИВА СЪМ

АДЕЛИНА ТОДОРОВА

Жива съм, когато вълните

се разбиват на брега около мен...
Когато лунна светлина ме огрее отново
и вятърът ме вземе върху крилете си.


Политам над този заспал град,
и никой не може да ме достигне.
Само ти можеш да усетиш погледа ми,
можеш да чуеш шепота ми...

Съмва се. Зората ме взе

в своята нежна  прегръдка.
Полетях над морето синьо,

сред чайките бели...
По самотния плаж

ти търсиш моите следи.
Ела! Нека се слеем с вятъра
и полетим заедно!

ДНЕС
АДЕЛИНА ТОДОРОВА


  Нека свещите изгорят! Не сдържай дъхът си! Изживей мигът сега. Потопи се в мечтите, тази нощ е прекрасна!
Мечтай, но не забравяй, че животът изгрява с  истинското слънце. Изпрати залеза с мечти! Посрещни зората с нови надежди! Живей! Всеки ден е подарък. Почувствай свободата и полетът на душата си !

СПОМЕНИ
АДЕЛИНА ТОДОРОВА


  Спомените никога не си отиват. Понякога само те ти остават от дадено събитие, място, или любим човек.
   И аз имам моите спомени. Пазя ги като реликви. Скрила съм ги  дълбоко в сърцето си, където съм изградила  за тях храм, в който вечно ще живеят.


ОЧАКВАНЕ
АДЕЛИНА ТОДОРОВА


   Там е само тишината, нарушавана от нечии стъпки. Нечие дихание…. Тишина, нарушена от нечие присъствие, успокояващо и очаквано. Тишина, в която се ражда и живее надеждата, че те има и ти вървиш към мен.



ЛИПСВАЩАТА ЧАСТ
АДЕЛИНА ТОДОРОВА , РАВДА, БЪЛГАРИЯ


   Този град изглежда празен. Тълпата от хора не е достатъчна, за да запълни празнотота му. Всеки преминава край другия без да забележи усмивката, или тъгата му. Като бездушни сенки – един през друг. Дните в този град не са достатъчни цветни. тишината го обгръща като мъгла в която потъваш и да се издигаш бавно -  отново незабелязан от празните погледи край теб. Всеки бърза да догони собствените си мечти,  мисли само за собствените си желания…
   Но това не е достатъчно! В устремът си забравяме най-важните неща : Липсата на бли-зък човек до нас, който да подържи ръката ни, да забележи вътрешната ни красота, да сподели  чувствата ни, да бъде просто приятел, или нещо повече от това…


ЕДНА ИСТОРИЯ
АДЕЛИНА ТОДОРОВА , България

    Художникът взе четката в ръка и продължи да се опитва да нарисува дървото.Онова прекрасно черешово дърво от детството му. Но споменът за него му се изплъзваше.
    Край статива му  имаше десетки скъсани листи, работеше вече втори ден, но просто не успяваше да го нарисува. Все нещо се объркваше. Нещо му убягваше.
Дали не беше твърде перфектно, за да бъде нарисувано от една човешка ръка? Или той не познаваше душата му, която беше родила красотата му.?
   Спомни си как някога всеки ден минаваше с безразличие край черешата.Приемаше я за даденост и я подминаваше.
Дори когато цъфтяха красивите й бели цветове и из въздуха се носеше онзи сладък аромат.  Дори тогава го подминаваше без да го погледне.
   Един ден дървото беше насечено и изгорено.Сега спомена за него беше твърде нея-сен, за да му вдъхне отново живот с боите..
   Художникът с тревога осъзна, че нито талантът, нито скъпите четки,  нито платното стигат да дадеш отново живот на това, което вече си е отишло безвъзвратно преди да си го оценил и съхранил в душата си.
   


БЕЗРАЗЛИЧИЕТО УБИВА НАШАТА ЧОВЕЧНОСТ,
БЕЗОТГОВОРНОСТТА  ЩЕ  НИ ОСТАВИ БЕЗ БЪДЕЩЕ

АДЕЛИНА ТОДОРОВА

  Всяко живо същество е дошло на този свят със свещеното право да живее и да се развива. То е частица от света в който живеем и неговото унищожение  нарушава целостта и хармонията на този свят.
  Не мога да си представя живота на нашата Земя ако тези частици изчезнат.Как ще съществуваме и в какво ще се превърне животът ни?
   Често си мисля, какво ли би било, ако  аз самата изгубя частици от себе си? Как ще съществувам? Ще бъда ли отново аз? Ще се чувствам ли цяла и пълноценна? И ще бъда ли полезна за себе си и за обществото?  Търсейки отговорите на тези въпроси разбирам, че  всеки от нас е длъжен да преценява добре постъпките си. Да създаваме, а не да унищожаваме – това е нашата човешка мисия. Способностите и възможностите ни са безгранични. Да бъдем хора, да бъдем себе си, да  помагаме, пазим и се борим  не само за своя, но и за другите животи. Светът има нужда от  нашето пробуждане. Природата трябва да бъде опазена, за да ни има и нас! Много хора се нуждаят от разбиране, съчувствие,  закрила и помощ.
   Не можем и не бива да живеем само за себе си! Да бъдем слепи за проблемите извън нашия малък свят. Безразличието убива нашата човечност. Безотговорността води до унищожението
 Създадени сме да бъдем в хармония с Майката природа , а не да унищожаваме всичко по пътя си. Какво ще оставим след себе си, на следващото поколение, какъв живот ще живеят те?!.
Наранена от хората земята се гърчи от земетресения, поглъща извори  и  животворни  води. Горите се изсичат. Чудовищни пожари  съсипват това, което  все още е останало от тях. Алчност и суета унищожават много от безценните видове животни. Въздухът  и водите са замърсени. Озоновите дупки застрашително растат. Може би след 10 години вече няма да можем да излезем на слънце заради радиацията. Ледовете се топят. Сезоните се променят.
Целият ни човешки свят е полудял. Живеем  ден за ден без да мислим за бъдещето  на следващите поколения. Какво ще им завещаем? Какво ще им оставим в наследство?
   Аз съм само на 18 години , но се страхувам  да  погледна напред и да си представя  бъдещето. Какво очаква хората утре, след десет години, в следващия век?
     Този въпрос трябва да си задава всеки човек с тревога. Цялото човечество   трябва да преосмисли  отношението си към  природата , а грижата за опазването й да се превърне в една от най- важните, неотложни и отговорни задачи на държавата, институциите и гражданското общество. И всеки член на това общество трябва да поеме своя дял за изпълнението на тази мисия с отговорност,за да опазим за себе си и бъдните поколения  природата и земята – нашият общ дом.


ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ  на  АДЕЛИНА ВАСИЛЕВА ТОДОРОВА, с Равда, България

Родена на 23 март  1993 година в град Ямбол. В момента живее в с.Равда, община Несебър, обл.Бургас. Ученичка в 11 клас на  Гимназия по туризъм.
Има разностранни интереси. Любител фотограф е, рисува, но най-сериозни опити прави в областта на литературното творчество.


Рецензии