Левитация

Не се научих да броя до десет,
преди да литна като вихър,
броях до две, на три – политах
и стигах винаги до синьото небе.

Не се научих да мълча, открито
споделях болки и мечти,
на глас се смях и тайно плаках,
и кърпех с обич чуждите души.

Дори не се научих как се каца,
с прекършени от бурите криле –
стремглаво падах на земята,
но мигом се изправях на нозе.

Но се научих да съм сита, когато
съдбата ме даряваше с трохи,
красиво ги подреждах във душата,
а тя политаше...
На три!... Към небесата!


Рецензии
Научилась войти в свою душу,
на счёт три исчезала вдали,
улетала как вихорь я с суши,
не успевала считать десяти...

С теплом и нежностью,

Витя Беляев   17.06.2011 16:32     Заявить о нарушении
Спасибо, Витя!
Сердечный привет из Болгарии!:)))

Весела Йосифова   17.06.2011 22:51   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.