К. Георгиев Эпитафия

Красимир Георгиев

Епитафия

Избуяват диви макове
под избухналия дъжд.
На перона чакам влака -
полуюноша, полумъж.

От семафора се спуска
цвят на неизпитан страх.
Предпазливо впивам устни
в полуябълка, полугрях.

Коловозите се гърчат
в тази слънчева мъгла,
разписанието търсят -
полуспомен, полумечта.

Прелетя експресът Щастие
като ултразвуков гръм,
а запазеното място е
полуистина, полусън.

Полудяват диви макове
от лъжливия прашец.
На перона чакам влака -
полустарец, полумъдрец.

Доверчиво храня гълъби
под житейския си дъб
с най-обикновени жълъди -
полущастие, полускръб.


Красимир Георгиев

Эпитафия (перевод Б. Краковского)


Маками поле цветёт,
Ливень тому причина.
Дальнего поезда ждёт
То ли юноша, то ли мужчина.

От семафора – страх,
Боязно глянуть наверх.
Странный вкус на губах -
То ли яблоко, то ли грех.

В ниточку рельсы свело,
Солнечной мглы густота.
Расписание на табло -
То ли быль, то ли мечта.

Счастья  экспресс пролетит
Словно раскатистый гром.
Что там осталось в груди?
То ли явь, то ли сон.

Маков раздолье цветёт
Влагой упившись вконец.
Дальнего поезда ждёт
То ли старец, то ли мудрец.

Рядом воркуют голуби,
Клюют простую еду,
Старого дуба жёлуди –
То ли счастье, то ли беду.