Чёрный ангел

Привет, Геннадий.
Перевел на болгарский язык Ваше чудесное стихотворение.
Удачи, друже.
Красимир
„ЧЁРНЫЙ АНГЕЛ”
Геннадий Моисеенко
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЧЕРНИЯТ АНГЕЛ

Черен ангел – див гарван студен,
посети ме в последния ден.
Сгъна тъжни крила и приседна
на ръба на житейската бездна.
С взор суров ме прониза отново,
сякаш впръсна в кръвта ми отрова.
Не отвърнах на погледи зли,
в моя мозък забили стрели.
Но попитах аз ангела тихо:
„Ти защо придружаваш бедите
към смъртта и към вечна тъга?
Няма с теб да замина сега!”
И печално вестителят рече:
„Аз връстник на света съм, човече.
Бях кристално-бял, всичко бе лесно,
бях и храбър, и нежен, и честен.
Бях аз горд с мойте благи дела
и на края на свойте крила
ваште грешки човешки събирах.
Затова от върха бях натирен,
бях вовек от небето низвергнат
и записан в скрижалите черни.
Бях прокълнат без дом да се мятам,
затова долетях за душата ти...”
Отговорих: „До теб ми е рано
да летя, не е моята рана
смъртоносна, а с другите рани
свикнах, те сред душата останаха.
Но почакай за миг, не отлитай,
да помогна на теб ще опитам.
Как да смъкнем тоз мрачен товар,
да не си ужасяваща твар?
Довери се на мислите верни!”
Ангел хвърли перата си черни.
Под перата му – голичка кожа,
гледах с вяра, надявах се, може
да израсне съгряващ го пух...
Но, уви, бе раздран моят слух
от гръмовна небесна заря –
трепна ангелът бял и умря.
Ударения
ЧЕРНИЯТ АНГЕЛ

ЧЕрен Ангел – див гАрван студЕн,
посетИ ме в послЕдния дЕн.
СгЪна тЪжни крилА и присЕдна
на ръбА на житЕйската бЕздна.
С взОр сурОв ме пронИза отнОво,
сЯкаш впрЪсна в кръвтА ми отрОва.
Не отвЪрнах на пОгледи злИ,
в мОя мОзък забИли стрелИ.
Но попИтах аз Ангела тИхо:
„Ти заштО придружАваш бедИте
към смърттА и към вЕчна тъгА?
НЯма с тЕб да замИна сегА!”
И печАлно вестИтелят рЕче:
„Аз връстнИк на светА съм, човЕче.
БЯх кристАлно-бял, всИчко бе лЕсно,
бЯх и хрАбър, и нЕжен, и чЕстен.
БЯх аз гОрд с мОйте блАги делА
и на крАя на свОйте крилА
вАште грЕшки човЕшки събИрах.
ЗатовА от върхА бях натИрен,
бЯх вовЕк от небЕто низвЕргнат
и запИсан в скрижАлите чЕрни.
БЯх прокЪлнат без дОм да се мЯтам,
затовА долетЯх за душАта ти...”
ОтговОрих: „До тЕб ми е рАно
да летЯ, не е мОята рАна
смъртонОсна, а с дрУгите рАни
свИкнах, тЕ сред душАта остАнаха.
Но почАкай за мИг, не отлИтай,
да помОгна на тЕб ште опИтам.
КАк да смЪкнем тоз мрАчен товАр,
да не сИ ужасЯваща твАр?
ДоверИ се на мИслите вЕрни!”
Ангел хвЪрли перАта си чЕрни.
Под перАта му – гОличка кОжа,
глЕдах с вЯра, надЯвах се, мОже
да изрАсне съгрЯвашт го пУх...
Но, увИ, бе раздрАн мОят слУх
от гръмОвна небЕсна зарЯ –
трЕпна Ангелът бЯл и умрЯ.

Красимир Георгиев   17.05.2012 00:15   •   Заявить о нарушении