Светлой моей осени восторг

Ольга Мальцева-Арзиани

СВЕТЛОЙ МОЕЙ ОСЕНИ ВОСТОРГ

Неужели осень - это грусть?
Нежность расставания с надеждой?
Годы вдаль несутся. Ну и пусть.
Осени я рада, как и прежде.

Светлой моей осени восторг
Тёплых паутинок дарит нежность...
И укрыт туманом низкий лог,
И мечты мои опять безбрежны.

Листья набирают высоту
Прежде чем на землю опуститься.
Я доверю им свою мечту,
И взлечу над лесом, словно птица...

Я вдыхаю осени восторг,
Бархат мхов поглажу я рукою.
В землю посажу любви росток
Распуститься сможет он весною.

Я любовь в тумане растворю,
Чтобы всей земле её хватило...
Как рябина, осенью горю,
Не хочу, чтобы душа остыла.

Глянцевый возьму брусничный лист,
И сплету из ягод ожерелье.
До чего прекрасна наша жизнь,
Ну и что, что впереди метели?

Светлой моей осени восторг
Тёплых паутинок дарит нежность...
И укрыт туманом низкий лог,
И мечты мои опять безбрежны.

Годы вдаль несутся?.. Ну и пусть!..
Осени - я рада, как и прежде...
Кто сказал, что осень - это грусть?..
Осень - это новые надежды!..


======================================

Рецензия на «Светлой моей осени восторг» (Ольга Мальцева-Арзиани)

Я взлетаю в осень строчкой невесомой,
Всю печаль оставив где-то в прошлом, дома.
И дожди мне в радость, что с души смывают
Прошлые обиды. Верьте - так бывает.

Игорь Истратов

======================================

СВЕТЛИЯТ  МОЙ ЕСЕНЕН ВЪЗТОРГ
 
Дословен превод Генка Богданова
            
Нима есента е тъга?
Нежна раздяла с надеждата?
Годините летят напред. Е, какво?
Аз както преди се радвам на есента.

Светъл е моят есенен възторг.
Топлите паяжинки подаряват нежност
и скриват мъглите дълбоките долове.
И моите мечти са пак безбрежни.

Листата летят нависоко
преди да се спуснат на земята.
Аз им доверявам своята мечта
и излитам над гората като птица.

Вдишвам есенен възторг,
мъхът кадифен галя с ръка.
В земята се посадя  клонката на любовта,
може би ще се разлисти тя напролет.

Любовта си във мъглата се разтворя,
за да стигне за цялата земя.
Като калина в есенна гора,
не искам душата ми да изстине.

Гланц ще взема от боровинков лист.
ще сплета от ягоди венец.
И кой, прекрасен наш живот
и какво е по-напред от мечите ни.

Светъл е моят есенен възторг.
Топлите паяжинки подаряват нежност
и скриват мъглите дълбоките долове.
И моите мечти са пак безбрежни.

Годините летят напред. Какво от това?
Радвам се на есента както винаги.
Кой е казал, че есента е тъга?
Есента – това са нови надежди.

*  *  *


СВЕТЛИЯТ МОЙ ЕСЕНЕН ВЪЗТОРГ

Литературен превод: Генка Богданова

Нима есента означава тъга,
с надеждата  наша- нежна раздяла?
Какво, че годините бързат? И сега
пак й се радвам с душа затрептяла.

Светъл е и моят възторг есенен.
Паяжинки  подаряват ми нежност.
Скрива се е в мъглата долът тесен.
Мечтите ми са отново безбрежни.

Листата високо летят в небесата.
Мечтите свои им аз поверявам.
преди да паднат със стон на  земята.
Политам! И като птица запявам.

Жадно вдишвам възторга есенен.
Клонка Любов ще засадя в земята.
Там, сред кадифеният мъх чудесен.
напролет  тя ще разлисти листата.

Няма  да мръзна сама, унесена.
Любовта си в мъгла аз ще размия,
та и калината в гора есенна,
и земята жадна да се  напие.

От живота няма нищо по- ценно!
От лист боровинков блясък ще взема
и за мечтите си сладки, безценни
ще свия  от ягодов цвят диадема.

Ще сложа ягодова диадема.
Светъл е и моят възторг есенен.
Паяжинки  подаряват ми нежност.
Скрива се е в мъгла и  долът тесен.
Само мечтите ми са пак безбрежни.

Летят годините! Какво от това?
Есен е.Казват ,че сърцата тъгуват?
Наесен отново мечтите зова,
и чувствата страстни в мене лудуват

     *  *  *

* Фото из интернета.