Бог е забравено дете.
От някакъв далечен остров.
Не вярвяш вече,
че е в теб.
Строиш до бога
нови мостове...
А пясъците ги топят.
Остава скелето - за памет.
Жадуват дните ти очи.
За път. Или за нова вяра.
Забравеното в теб
дете
започва да налива
зима.
В косите .
В сухите ръцете.
По малко –
в твоите години...
А времето –
обърнат конус.
Затрупва с вечното си тяло
самия теб.
(Изсъхваш собствено...)
На песъчинки се разпадаш.
И дозатрупваш синевата.
Със пясъци от други мостове...
ретуш
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111021007311
Свидетельство о публикации №111021007311
Рецензии