Опустяха на парка алеите,
дансингът с цветното “три”.
Ние с теб ( черно-белите)…
време е да си вървим.
Тъй, без посока. И покрив.
Път ще са дните пред нас.
Резка с ръка. Или молив.
В кръг. (Май че стана компас…)
Кръст от пъртините в бяло.
Ние сме колкото тях.
Всеки върви там по памет.
С резка. За друга ръка…
После ще свърнем от пътя.
В сенки по летния здрач.
И като присмех, зад ъглите,
ще навали самота.
Зима е. Черно и бяло.
Някъде още вървят.
Сякаш през поглед на врана –
в лъскав и топъл свят…
-----
На сутринта ще сме спрели.
В кротки, дълбоки очи.
Нейде сърцата потулили.
В дансинга с цветни мечти…
междувремие
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111020403485
Свидетельство о публикации №111020403485
Рецензии
поезията е в теб и ти си в поезията...
не съм пропуснала нито един твой стих..
сърдечен поздрав, приятелю.
Мария Магдалена Костадинова 05.02.2011 15:20 • Заявить о нарушении
не съм пропуснала нито един твой стих..
сърдечен поздрав, приятелю.
Мария Магдалена Костадинова 05.02.2011 15:20 • Заявить о нарушении
