Не чуваш ли, че всяка нощ те викам
под къдрава от знойна жад луна,
прозорците, и те за тебе питат,
с разтворени в очакване крила.
И потреперващи от хлад, звездите
се ронят тихо като скръбен дъжд –
заспивам пак на спомена в очите,
от който сънищата ми са ад.
* * * * * * * *
Сънят ми идва като нощ полярна,
без пролет, лято, есен – само зима,
в страданието иска да ме заледи,
да угаси на спомените лятото,
под ромона приспивен на тъгата.
В прегръдките на спомена заспивам -
люлее ме и ме целува като вятър.
И болката ми като сняг топи...
Станси за спомена
© Copyright: Весела Йосифова, 2011
Свидетельство о публикации №111020303368
Свидетельство о публикации №111020303368
Рецензии