Ние разрушихме страшно много неща, но спряхме

ОЛГА МАЛЦЕВА: „НИЕ РАЗРУШИХМЕ СТРАШНО МНОГО НЕЩА, НО СПРЯХМЕ”
 
  http://knigi-news.com/?in=pod&stat=4818
Олга Малцева е талантлива съвременна руска поетеса. Но тя не е само поетеса, тя е и преводач от български на руски. Превежда съвременна българска поезия. Едно изключително достойно занимание. Уви, все по-малко стават такива приятели на България и на българската литература... Съвременната българска литература е до такава степен абсурдна, че предпочита да се самозатваря в тесните, задушни кабинети на фондациите в които звучат само заповеди и наплюнчени пръсти броят мазни банкноти... Надзирателите на съвременната българска литература постановиха всичко да си остава между телените заграждения на това, което те определят като уж „литература”, а ние назоваваме с точното определение „концлагер”. Духовните раби не могат да водят диалог.

Импонира ми и това типично руско търсене на Бога от Олга Малцева – една тема изрично забранена в съвременната ни литература, обладана от бесовете на атеизма, едно от многото лица на псевдомодернизма.



- Винаги, когато чета Ваши стихове (а Вие сте сред малцината съвременни поети, към чиито стихове обичам се завръщам) си задавам въпроса – а защо беше необходимо да се издигат стени между двете наши литератури – българската и руската?


- Може и да има някаква „стена” между двете наши литератури, но някъде в официалните инстанции...
Не виждам такава „стена” в Русия. Аз от детски години се интересувах от история на България, прочетох тъй интересните за мен страници на историята на Паисий.. Историите на нашите две страни са тъй тясно свързани...
Русия е благодарна на България за азбуката. В Москва има много красив паметник на светите братя Кирил и Методий, ние също празнуваме Деня на Славянска писменост.
Ние сме братя завинаги. Не е възможно да се забрави нито освобождение на България от турско иго, когато заедно се борихме, нито нашата обща култура...
Ние сме православни държави, и историята също е обща.
В България всички се гордеят от св. Иван Рилски. В Русия има град Рилск. Бачковският манастир е построен от братя-грузинци - Бакуриани. Княжеския род Бакуриани е прославен и в Русия...

Имената на Христо Ботев, Иван Вазов, Христо Смирненски, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев и много други са толкова познати в Русия, колкото и в България.

Надявам се, че никой и никога няма да издига стени между двата наши народи, двете наши истории и двете наши литератури...


- Това, което ме привлича с особена сила към вашата поезия е и нейното тематично разнообразие – гражданска лирика (понятие анатемосано и забранено в съвременната българска литература), любовна и религиозна лирика (още едно забранено понятие в българския литературен живот...). Импонира ми това схващане широта в мисленето, тази свобода на чувствата... Всъщност, има ли „мисия” поетът в днешния свят?


- Мисията на поета, както и мисията на всеки един човек и да обича хората. Любов трябва да присъства във всеки поглед, във всеки жест, във всяка дума.


- Откъде се породи любовта ви към моята родина – България?

- Стоян, четири страни са ми особено близки:

- За Грузия аз мога да говоря само с любов. Грузия, защото е Света Земя, Земя на Божията майка, земя съхранила през вековете православието. Страната, която обичам, е Грузия, та ние векове сме вървели заедно с грузинците! И никаква политика никога няма да успее да ни раздели. В Тбилиси, в Пантеона, е погребан нашият Александър Грибоедов. Княжна Нино Чавчадзе, младата вдовица е поставила на Грибоедов удивителен паметник – плачещ Ангел. А към вдовицата се устремили най-богатите и най-знатните мъже на Русия и Грузия. Но тя така и си останала вдовицата на Грибоедов.
Кажете ми, можем ли ние, руснаците, да не обичаме Грузия? Изключено. Грузинците са добри и красиви хора, които винаги са готови да споделят с всеки, това което имат в къщата си. Разбира се, ако пристъпваш към тях с открита душа...
Повярвайте ми, грузинците продължават да ни обичат нас, руснаците. Обикновените грузинци... та те се молят за нас. Пък и ние винаги ще си останем братя в името на Христа. За първи път в живота си видях венчавка в един млък храм в Тбилиси. Аз не знаех кои се венчаваха. Но сърцето ми сякаш спря да бие. Тогава бях на едва 18 години и не се замислях даже за брака. Но веднага си казах, че и аз непременно ще се венчая в черква.
Така се случи, че аз, московчанка-коренячка, рускиня с малко грузинска кръв, обичам четири православни държави, обичам ги все едно че всяка от тях е моята родина:

Русия – моята свята Рус. Тук съм се родила, тук се устремява душата ми винаги, когато съм в чужбина.

Украйна – това е Древната Рус. По Божията воля моят баща беше изпратен на работа в Украйна. Моето любимо училище е там, в Киев.

Спомням си храмовете, в които ходехе с мама, където се молихме... Пред очите ми е паметника на княз Владимир, който покръсти Русия. А нима може човек да забрави своето детство? Както е невъзможно да забравя историята на Русия, нейното детство...По тази причина за всеки русин Киевска Русь завинаги ще остане негова Родина.

Другата моя любима страна е България. Още като дете си пишех с деца от България. Сега често ми се налага да бъда в България, в Пловдив. Българите често ми казват, че с любов към Русия са били закърмени от майчиното си мляко...
И как иначе, та нали ние, руснаците, помогнахме на България да се освободи от 500- годишното османско иго. Българите са съхранили своята православна вяра. Аз обичам да обикалям манастирите ви, черквите ви и навсякъде българите ми казват, че се молят и за нас, руснаците... Моят духовник, иеромонах Антим, който живее абсолютно сам в един от малките манастири в Родопите, през дългите зимни нощи се моли за здравето и благоденствието на православните... Неговите устни, виждала съм ги, шепнат не само български имена. Звучат и ще звучат в неговите непрестанни молитви и руски имена...


Истинско щастие е, че тези четири православни държави за нас, руснаците, са тъй близки. Но не само те, но и Гърция, Румъния, Сърбия.. Ние сме длъжни винаги да сме заедно – въпреки границите, въпреки политиците, въпреки всичко, благодарение на нашата Вяра!

Има и още нещо, което искам да споделя. Преди много време аз срещнах една жена в България, чиито единствено син бе починал. Сближихме се с тази жена, станахме толкова близки, че аз сега я смятам за своя втора майка, а децата ми я възприемат като своя баба. Моята майка се спомина рано и тази обикновена българска жена научи моята дъщеря да готви и да шие, да плете и да везе. Дъщеря ми прекарваше пролетните и летните си ваканции при нея в Пловдив и много обича своята необикновена българска баба. Синът ми с нея научи български и много обича тази жена. Тя се нарича Тянка Коралова, наскоро тя навърши 89 години, Господ здраве да й дава!

Но интересът ми към България възникна много по-рано. Аз си пишех с едно момче, Георги Иванов Запрянов от Пазарджик, даже още помня адреса му – улица „ Райко Даскалов”, 15. Ще побързам да кажа, че никога не съм се срещала с него, ние бяхме дванайсетина годишни, когато си пишехме. Тогава започнах да се интересувам от историята на България, започнах да чета български писатели, дълго разглеждах картата на България.
По-късно, след като бях преподавала попаднах в журналистиката, пристигнах в Пловдив, където се запознах с един свещеник – отец Емил Паралингов.

Пишех репортажи за България, а в Русия с удоволствие ги четяха... Започнах да превеждам български поети и да публикувам в руската преса преводите си.


- Религиозна ли сте, вярвате ли в Бога?


- Да, аз вярвам в Бога. Майка ми беше дълбоко вярващ човек, тя ме научи да се моля, научи ме да ходя редовно в черква, а аз съм й много благодарна за това. Баща ми беше високопоставен чиновник, но не пречеше на мама да ме води на черква. Баща ми преживя и войната с Финландия, и Великата за нас, руснаците, Отечествена война – отиде на фронта през 1940, а се върна чак през 1945 година... Той почина от рак на 55 години и трябваше да бъде погребан, съобразно общественото си положение в Новодевическия манастир, където погребваха високопоставените люде . Но съвсем неочаквано баща ми казал на мама, току преди смъртта си, че е почувствал, че е разбрал – Бог все пак има! И помолил майка ми да бъде опят в черква, както и да бъде погребан по православному в нашето семейното ни гробище.

Моите родители често ме водеха в България, те много обичаха вашата страна. Спомням си колко потресена бях от книгата с репортажи на американския журналист Макгахан, който описва ужасите в България при потушаването на Априлското въстание... В Пловдив има улица на името на Макгахан, макар че не всеки българин знае неговото име. А Макгахан прекосява България в щаба на руския генерал Гурко. Между впрочем Макгахан е бил женен за рускиня.
Аз винаги съм се прекланяла пред българския народ, тъй като вие, българите, успяхте да съхраните православната си вяра през 500-те години османско иго. Боже, пази българския народ!


- Как бихме могли да възстановим взаимното опознаване между двете литератури - българската и руската?


- С чиста съвест мога да кажа, че вече пет години точно с това се занимавам, като привличам творческата интелигенция, както на България, така и на Русия. Превеждам забележителни стихове на съвременни български поети и запознавам с тях руските читатели. Във вестник "Верхневолжье Православное" постоянно публикувам материали за България, преведени от мен стихове на съвременни български поети.
Струва ми се, че е приносът на КНИГИ NEWS, за взаимното опознаване литературите на нашите два народа, е голям.


- Ех, госпожо Малцева... разрушихме един свят, а сега живеем сред руините му, наставлявани отново мъдро да строим нещо си, в случая капитализъм. И докога все ще бъдем впрягани в строителствата на нещо, което идващите след нас най-вероятно ще разрушат, също както ние разрушихме наследеното?


- Не мога да се съглася с Вас. След нас ще останат любовта към хората, стиховете ни, децата ни, възпитани от нас...

Ние, русите, разрушихме страшно много неща. Ние разрушихме храмовете си, а после подтикнахме и вас да правите същото в България.

Ние лишихме от вяра в Бога няколко поколения.
Но ние се спряхме. На нас бе даден шанс да станем по-добри, по-чисти.

Ние сътворихме много беди. Ще се покаем ли за стореното? Може ли да се забравят братоубийствената гражданска война, лагерите, убийствата без съд и присъда?

Но трябва да се цени свободата на словото. Ние никога по-рано не сме могли да говорим така откровено. И от нас, които боравим със словото, зависи много. Ето тази е и причината да създавам гражданска лирика.


- На българската литература по времето на социализма бе разпоредено да следва каноните на някакъв „соцреализъм". И уж беше следван, а при първия изстрел неговите уж пламенни последователи не само го напуснаха, но и започнаха да се надпреварват в надругаването му... Сега на българската литература е постановено да следва други образци – „западни", които единствено били модерни и даже „постмодерни". Комай сходни до скоро бяха и процесите в руската литература?


- Аз навлязох в журналистиката през 2004 г., така че в нея никакви команди не са ми било спускани. Провървя ми.
А литературата по времето на социализма беше изпълнена с „любов към партията и народа”.
Но аз винаги съм се увличала по руската класическа литература и всички тези романи и бравурни стихове ги заобикалях.


- В битката между „патриоти” и „западници” в съвременната руска литература победата май е спечелена от „патриотичната литература”? Или греша, защото така ми се иска? Всщност, в тази съдбовна битка за духовно оцеляване Вие къде сте?

- В това деление аз се причислявам към „патриотите”. Аз обичам Русия и пея за Русия с цялата любов, която имам...

Това не означава, че си закривам очите за черните петна в нашата история и на това лошо, което ме заобикаля. Но осъзнаването на тези грехове, които е извършила и продължава да извършва моята родина ме заставя да ги съпреживявам, а не да се извръщам от нея.

На мене ми се струва, че у нас, в Русия, няма такова силно преклонение пред Запада, каквото има в България. Аз живея заобиколена от хора, които също като мен са предани на Русия.


Интервю на Стоян ВЪЛЕВ

На снимката Олга МАЛЦЕВА


Предлагаме на вниманието на читателите ни няколко стихотворения на Олга Малцева.


М о л и т в а




Забравяме ние молитва
пред Бога да сторим с поклон.
Но дойде ли злото ще викнем
и Господ, и майка със стон.

От болки душевни сломени
ний Господа- Бог ще зовем.
За да сме пак благословени,
пред Него глави ще сведем.

А дойде ли най-после краят -
в живота последният ден,
отново ний Господ ще молим
и майка си ще призовем.

Зовем ги и молим за всички
волни-неволни грехове.
Пред образа свят коленичим
спасение да ни даде.

Душата към него стреми се:
|Помилуй ни, Боже, прости!"
И стичат се чисти сълзите
душата ни да пречисти.


В м о л и т в а т а в я р в а й

Молитвата помага, вярвай!
Надежда пак ще се роди.
С тъга сърцето не наказвай!
За всичко ти благодари!

Зарадвай се! Листа окапват,
повяхва мократа трева...
В умората молитва трябва -
търси заветните слова!




Н а у ч и н и Б о ж е, д а с е м о лим!

Научи ни, Боже, да се молим!
Без похвали в Теб да се смирим.
За душите си да се преборим
и без ропот болки да търпим.

Често във молитвата нехаем
и небрежно в църквата стоим.
Нито плачем, нито пък се каем
и словата твои не следим.

Научи ни, Боже, да се молим!
Своя ум дълбок да просветим...
Как душата прошка да измоли?
Как до тебе да се приближим?








| | |

Имаш ли големи свещи
нека в храма да горят!
Господ ще ти прати срещи
със приятели на път.

Някой топло ще те сгрее,
друг пък ще те утеши,
рожбите ти ще милее,
грешките ти ще прости.

Не преставай да се молиш!
Гордо кръста си носи!
Даже лошо да ти сторят,
Бог от зло ще те спаси!



С л а в а н а Б о г а з а в с и ч к о

Нека славим ний Бог,
че над всички ни бди
и от Своя чертог
нас загрижен следи.

Той с приятел в беда
наши болки ще спре,
син, другар, дъщеря
с любовта си ще сгрей.

Нека славим ний Бог,
че дойде пролетта,
че пристигат от юг
с песни птичи ята.

Нека славим ний Бог,
че ни дава простор
с хоризонт до възбог -
ще Му пеем във хор!

Нека славим ний Бог,
че възражда света,
че изпраща ни зов
за любов и мечта!



Н е ж н о с т

Слънцето нежно сияе,
ако до мене си ти.
Твоята нежност безкрайна
в мене поражда мечти.

Слушам гласа ти със трепет,
сякаш камбанка звъни...
Порив от нежност усетих -
няма ги тъжните дни.

Сякаш стъкло е прозрачно
светлата нежност във теб...
Всичко това означава,
че ще живея за теб!


П о с р е б р и д ъ ж д а

Посребри дъжда твоите ресници,
а над теб порой като плащ се стича.
Мълния се скри в залеза далечен
и дочухме ек от гърма отсечен.

Аз ще изтъка шала от печал -
в бурята през август - неочакван дар.
В него ще те скрия от беди и грях,
под дъжда ще тръгнем двамата без страх.




| | |

Къде ли не бях,
къде ли не бродих -
навсякъде тебе
очите ми търсят.
Почакай ме още,
мой близък и роден -
за тебе в сърцето си
стихове нося.

Отново е юни.
Тополите сипят
пух снежен
и сякаш януарски е ден.
И виждам -
пред мене си-
сребърно-нежен
от юнския сняг,
по теб нестопен.

Но вятър отнася
пухчета летни,
ти леко ги махаш
от свойто лице...
Аз помня те,
вярвам в думи заветни
и в моите песни,
и в твойто сърце.






Н е т ъ ж и

Нищо лесно не е на света.
Нека сълзи душата пролее.
Мислиш далече е твойта мечта
и до нея не ще доживееш?

Не тъжи! Виж, пороят товар
като черната котка ще мине,
а усмивката - божият дар
твойта мъка сърдечна ще срине.

Не тъжи! Усмихни се, смири!
Ти обиди и болки не спомняй!
На живота прекрасните дни
без съмнение знай, че са твои.

До земята се ти поклони
на роднини и близки познати.
Със любов се за тях помоли
да са винаги с теб и навсякъде.


| | |


ПОМОЛИ СЕ ЗА МЕН, ПОМОЛИ!
Греховете ми ти измоли,
за да мога отново с любов
да обичам живота си нов.

Помоли се отново за мен
в тишината на ведрия ден.
Помоли се, ръка ми подай
да не виждам на дните си край.

Свойта вяра в стиха ще вплета,
че е тежък без прошка греха.
Само Господ прощава в света,
но и майката наша света.

Помоли се, моли се за мен...
Чакам аз и на сън, и във ден.
Аз самата се моля за теб
и тъгата отлита - без лек.


| | |

Безкраен дъжд вали, по нас се стича,
изпълва той ведрата със вода.
Съдбата своя винаги обичай -
един живот живееш на света.

Не трабва скръб очите да изпълва.
С надежда Господ-Бога призови!
Подкрепя ни по жизнената стълба
и силите ни Той ще поднови.

А завист някому дълбай сърцето,
не може загубите друг да преживей.
Единствено с молитвата душата клета
и с вяра и любов ще оживей!

И нека да пои дъждът земята,
да освети той руските села.
И нека есента да бъде свята.
Молитвите да ни спасят от суета!


В с е ц а р и ц а

От рак ранена е душата
и страх сърцето ни залива...
С очи към Бога и съдбата
отпиваме от чашата горчива.

Към Храма! Там да се помолим,
да търсим милост и защита,
за скърби, болки и неволи
да се наплачем до насита.

Че Божията Всецарица
на всяка болка тук откликва.
Пред майчината й десница
плачът и сълзите ни стихват.

Свещеникът до нас застава
и заедно със нас се моли.
За здрав живот ни благославя -
да бъде Божията воля!

И с благодарност във сърцата
целуваме ръка и кръста.
Огрява вярата лицата,
а мъката ни се разпръсва.

И леят се сълзи на радост
пред Божията майка скъпа...
С безкрайна щедрост и със благост
Тя пази ни от зло и мъка.

Превод от руски: МАРИЯ ШАНДУРКОВА

========= ============ =================

ПРИГЛАШАЕМ ВСЕХ ЖЕЛАЮЩИХ ПРИНЯТЬ УЧАСТИЕ В МЕЖДУНАРОДНОМ

КОНКУРСЕ ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ:

http://www.stihi.ru/2013/03/31/11406


VIII МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2013/03/29/6707