виелица

Няма нищо …долу.
Няма нищо.
Само път…И пребледнява
отвореният ден зад него.
Навярно знае – в себе си
ако разреже
до дъно вечерната вена,
ще потече от залеза му
пясък.
И някъде в кръвта…
по нейните следи,
вятърът със домино от нощни листи
( така приличащи на сенките на риби…)
ще изгребе до светло зимата.

                2
Отвън дъждът прелива в сиво.
Със топки думи по ъглите.
Да очертае края търпеливо.
Да събере кръвта…след дните.
( Колко дни за изтриване имам,
облекли в голотата си детство.
С този сън на клошаря, изстинал
някъде зад хорската любезност…)

                3
Няма никой долу…
Скачай!...Че ме чака другият – от “Запад”.
Дето вечер в сянката му речна
идва спящата вода
(като при тебе)…
или той самият някъде потъва
в грапавия вик на тишината.
С дневните парченца нежност
вятърът от нечия фамилия
го побутва леко, леко…
В паметта надолу
скачай…Скачай!...
Лъснал съм за теб асфалта.
С бялото от вената ти болка…