случайна снимка

на Георги Спасов

Дали в себе си
вечер намира
праг и стряха
самотникът дневен.
Или в мрак,
край реката си нощна
бди,
увиснал на своята участ…
Дали в дом е пристигнал
най- после.
А не помни
чий поглед е стоплял.
И душата му скита  все още.
Там, отвън…
в белотата на прага.
Дали сън го унася
усмихнат
продавачът на болка
до ъгъла.
Есента ли проклина.
От дрипите…
Тази мелница с вятър. И погледи.
Дали глухите в себе си…ние
под товара изтръпнали дремем.
Трябва гръм от небето да падне.
И да стане предателски светло.
-----
Чакам някой при мене да дойде.
Хляб и сянка надежда съм сложил.
Нямам маса. На пода е тихо.
И страхът под клепачите гложди.
Вън посипва сребро месечина.
Аз водата си търся. От минало.
Песента в мен проклина
щурецът.
А отдавна светът е заминал…
Дали в себе си стряха намериха.
Или в друг сън
замръкнали, късни…
моите думи те чакат.
А сякаш…
аз не помня
от кой път съм кръстен.