по Надя Попова
Аз не мога да те спечеля.
Нито да те загубя повече.
Този пръстен е кръг. Без начало.
С всички земни омрази. И обичи.
Уж на пътя преминах билото.
А умирам за вечер на свещи.
Да разпалва очите. В годините.
И със вино кръвта ти да среща…
Този пръстен е кръг. Без начало.
И с присъдата. За незабрава…
Две пътеки сме с тебе – до бялото.
На брега си оставили сала.
Отсега си представям…сякаш
тази църква-ръцете ни обръчи-
пали в живота, минал нататък…
всички земни омрази. И обичи.
оброк
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111011106085
Свидетельство о публикации №111011106085
Рецензии
