Поискаш ли отново да си път.
На всичките миражи в теб – до синьо.
Да си прогонил тъмното в смъртта.
Или да ти нашепва с вино
вечерната мъгла на този свят:
“Поискаш ли за миг да си отвъд…
в седефените сенки на вълните.
Да скриеш думи. И душа,
премръзнала по чужди зими…”
Поискаш ли отново да си път.
Коравото му стреме да усетиш.
Годините…как празнично звънят.
В износените шпори на небето.
Поискаш ли отново да си път…
До вятър в теб да изтъней надеждата.
А стъпките ти в нея да лежат…
С очите на случайно срещнат
да спираш есенния дъх. И там,
сред капчицата нежност,
където в думите блести
снегът, отвчера скрил мъртвеца,
да се превърнеш
във любов…поискаш ли отново
да си път.
метонимия
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111010907170
Свидетельство о публикации №111010907170
Рецензии
