по Надя Попова
Къщи за събаряне – дните.
Там…при сърцето – отляво.
Има ги – бели, честити…
Има ги – с есенна плява.
Гледам днес –дишат… живеят.
Носи си името всяка.
Денем белеят – с ризите.
Нощем затварят мрака.
В тромби пълнеят. С минало.
Вечер задъхани лягат.
Все се надяват, милите…
да надживеят вярата.
Боже, дали в небесата ни
( или в душите- след празника)…
плуват нагоре – с коремите
делнични думи. С омраза.
Колко много спасители…
Там, при сърцето – отляво.
Къщи за събаряне – дните ми.
Бели, сънувани гари…
бягство
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111010703946
Свидетельство о публикации №111010703946
Рецензии