Прекалено късно те срещнах...Прощавай! (Светослав Иванов)
Закъсня, вероятно трамвая.
Или аз бях някъде...спомени нямам.
Не искам да се завръщам към мъртвото време.
От въпроси се пръска сърцето.
А е толкова късно, за всичко е късно...
Ти си моят сън, сънуван...бленуван.
За какво да се будя?
И нека...Бъди утро, аз ще бъда залез.
И нека вали, аз-твоята есен.
И нека ни гледа мъдро небето,
защото само то ни разбира.
СЛИШКОМ ПОЗДНО (перевод П.Голубкова)
Опоздал, вероятно, трамвай.
Или я задержался… Не помню.
Не хочу вспоминать… Забывай
Это мертвое время… Позволь мне…
Тьма вопросов – как в сердце копье!..
И так поздно, увы, слишком поздно…
Ты – мой сон, сновиденье моё!..
Так зачем просыпаться?... Серьезно!..
Пусть я утром – в реальность войду,
Будет дождь, и твоя-моя осень…
А пока я - с тобой упаду
В неба мудрого вечную просинь…
Слишком поздно перевод с болгарского
© Copyright: Петр Голубков, 2011
Свидетельство о публикации №111010505617
Свидетельство о публикации №111010505617
Рецензии