Послевоенная дочка майора...

Ольга Мальцева-Арзиани


Жена ждала ребёнка в сорок первом.
Мечтали вместе, что родится дочь.
Хотелось девочку назвать в честь мамы, Верой.
А до войны осталась только ночь.

Она вязала тёплые пинетки,
И муж-курсант вот-вот ворвётся в дом...
Конец июня, дочь родится летом,
Ну как же будут счастливы втроём!!!

Принёс букет и бросил на колени,
В ответ смеются синие глаза.
Душевные, сердечные мгновения,
В словах об этом трудно рассказать.

Пирог с клубникой и компот из ягод.
Картошки жареной манящий аромат.
Семейный ужин, радостные взгляды...
А утром будет настоящий ад!!!

Жена погибла с нерождённой дочкой...
Майор прошёл с боями всю войну.
И долгий путь домой был трудным очень,
Он мстил врагу за дочь и за жену.

Вокзал. Скамейка. Грязная девчушка...
Так горько плачет, просто вся в слезах.
Одета, словно дряхлая старушка.
Майор увидел...синие глаза.

Остановился. Девочка притихла.
Тоскливый взгляд, дарящий неба синь.
Совсем малышка, но познала лихо.
Очнись, майор, ведь ты совсем один!

В глазах малышки светится Надежда.
В глазах майора теплится Любовь.
И засмеялся воин, как и прежде,
И Счастье постучалось в сердце вновь!

Я папу жду. А мамочку убили.
Как звать меня? Так Верочкой зовут.
Живу на кладбище, в сторожке, у могилы.
А кормят проезжающие, тут...

Рыдал майор, девчушку прижимая,
Все понимали: Ангел пролетел...
По жизни рядом двое зашагали.
Майор и дочь. Он очень дочь хотел...


    *  *  *

   

    Следвоенната дъщеря на майора


    Превод на български: Красимир Георгиев


    Те чакаха дете през четиридесет и първа година.

    Искаха щерка, мечтаеха за дъщерята.

    Щяха да я нарекат Верка, за да носи на майката името.

    Но само една нощ оставаше до войната...


    Вечерта тя плетеше мънички терлички - очакваме те, дъще.

    Краят на юни е, детето ще се роди в средата на годината.

    Ще се върне курсантът, ще връхлети обичта му вкъщи.

    О, как щастливи ще бъдат тримата!


    Ето, носи букет и пада пред нея на колене смирено,

    а очите й сини - усмихнати, прекрасни,

    сякаш в тези сърдечни мигове е събрана вселената.

    Трудно е за думите да опишат голямото щастие.

    

    Пирог от боровинки, компот от ягоди,

    печени картофи с примамващ аромат.

    Семейна вечеря, погледи ласкави и радостни.

    Но утрото ще бъде истински ад...

    

    Почервеня от кръв светът. Жената загина,

    а майорът премина през дългия път на войната

    и по този дълъг път от родината и към родината

    отмъщаваше на врага за неродената си дъщеря и за жена си.


    Гара. Пейка. Мръсно момиченце рони сълзици,

    приплаква жално сред обществената обител.

    Облечено бе като грохнала старица,

    но майорът зърна синьото в очите му.



    Спря се майорът, а девойката сякаш бе засияла.

    Тъжен поглед, даряващ небесна синева и слънчев плам.

    Още съвсем мъничка, но вече злото познала.

    Помогни й, майоре, та нали си съвсем сам!

    Грейна надежда в очите на мъничето,

    а в очите на майора се върна времето,

    когато бе обичан и когато обичаше,

    когато щастието му събираше в себе си вселената.

    

    Аз те чаках, татко. А мама... Убиха я мама.

    Как се казвам? Ами казвам се Вера. Ето, спрях да плача.

    Хората, които минават тук, ме хранят.

    Живея на гробището, в къщичката на пазача.

    

    Прегърна майорът синеокото чудо,

    а над тях ангелът на съпругата му прелетя...

    И закрачиха двамата редом към бъдещето -

    майорът и дъщеря му. Те си мечтаеха за дъщеря...

          *          *           *


СЛЕДВОЕННАТА ДЪЩЕРЯ НА МАЙОРА
Литературен превод: Генка Богданова

Жена му очакваше дете в четир,сет и пета,
Мечтаеха заедно да им се роди дъщеря.
Ще бъде Вера! На мама ще кръстят детето.
А до войната оставаше една нощ. Една!
Тя плетеше за бебето си топли терлички.
И мъжът й –курсант всеки миг ще се върне в дома.
В краят на юни, лятос ще роди дъщеричката
и колко щастливи ще са тримата след това!
Донесе й той букет цветя, поклон й направи.
Смеят се щастливите сини очи отсреща .
Сърдечни мигове! Как тази нощ ще забрави?
Нямам точни слова да опиша тази среща
Баницата с боровинки, компот от ягоди,
пържените картофки мамят с аромат..
Семейна вечеря. Щастливите им погледи…
А на сутринта вече ще бъде истински ад.
Тя с неродената им дъщеричка загина.
Майорът воюва до края на тази война.
Той трудно дългият път до дома си измина.
Мъсти на врага за детето, за свойта жена…
Гарата. Скамейка. И малко, тъжно девойче.

Толкова жално плаче, че цялата е в сълзи!
Дрипава е, като бедна старица, така, че
майорът едва забеляза сините й очи.
Поспря се той. Притихна девойчето с надежда.
В тъжният поглед блести синева от небето.
Съвсем мъничка, но в очите й мъка съглежда.
Гледай, майоре, само като теб е детето!
В очите на детенцето просветва надежда
В очите на майора вече любов се заражда .
Засмян като някога, топло той я поглежда.
Тупти щастливо сърцето. Надежда се ражда.
- Аз чакам тук баща си. А майка ми е убита!
Как е моето име? Верочка се наричам.
Живея на гробище, в кула на могилата.
За храна при пътниците на гарата тичам.
Разплаканият майор девойчето прегръща.
Разбраха всичко те. Ангел небесен долетя…
Двамата заедно към живота се завръщат –
майорът с тъй дълго чаканата му дъщеря.


 ***иллюстрация взята из интернета.