Мы - защитники родины

Ольга Мальцева-Арзиани

МЫ - ЗАЩИТНИКИ РОДИНЫ
Припев:

Ну и что же, что женщины.
Мы - защитники родины.
Переводчики, снайперы,
И радистки в ночи.
Нас ведь так же калечило,
Ну и что же, что женщины.
Мы - защитники родины,
Коль война в дверь стучит...


Медсестра в медсанбате,
Шепчет: "Помни о маме".
Кровь на белом халате,
А мальчишка в огне.
Нет нарядного платья,
Мальчик жив ради мамы...
Ей невестою стать бы,
А она на войне.

Военврач Иванова
Царь и Бог для мальчишек.
Генерал с полуслова
Подчиняется ей.
После страшных ранений
Не видать ей детишек,
И мальчишки в погонах
Ей заменят детей.


Наш кинолог Наташа
День и ночь у вольера.
Ведь собаке Алине
Уж пора бы родить.
Только девочки наши
Подорвутся на мине,
Не родятся щенята,
И девчонке не жить...

Невозможно всех вспомнть,
И забыть невозможно,
То, что лётчицы наши
Не щадили врага.
А зенитчица Нюша,
Миномётчица Саша,
Санинструктор Дуняша
Будут с нами всегда.



Наш завод оборонный,
Позабыл про усталость.
Сотни женщин голодных
Никуда не спешат.
А от хлеба в кармане
Лишь горбушка осталась.
Но припрятала мама
Пайку для малыша.


Партизанку - девчонку
На рассвете убили.
Её мама рыдала,
Как ей всё пережить?
Ну скажите, потомки,
Разве этого мало,
Чтобы всем нам сегодня
Память женщин почтить?


Припев:

Ну и что же, что женщины.
Мы - защитники родины.
Переводчики, снайперы,
И радистки в ночи.
Нас ведь так же калечило,
Ну и что же, что женщины.
Мы - защитники родины,
Коль война в дверь стучит...

http://australianlampada.com/article/semia/semia_4891.html

    *  *  *

     НИЕ СМЕ ЗАЩИТНИЦИ НА РОДИНАТА
            
     Дословен превод : Генка Богданова      
            
Припев:
Е, какво от това че сме жени?
Ние сме защитници на Родината
Преводачи, снайперистки
 и радистки в нощта…
Нас така ни осакатиха.
И какво от това че сме жени?

Ние сме защитници на родината
щом войната на портите чука
Медицинската сестра в лазарета
шепне” Спомни си за мама!”
А момчето с температура
няма официална рокля.
Момчето е живо заради майка си.
Тя можеше да му бъде невеста,
ако не беше на война.
Военната лекарка Иванова –
Цар и Бог за момчетата.
Генералите  от половин дума
и се подчиняваха.
След страшните ранени
тя не се вижда с деца.
И момчетата с пагони
ще заменят децата й.

Нашата киноложка Наташа
ден и нощ е в клетката.
Нали на кучката Алина
и е време скоро да роди.
Само, че нашите момичета
ща попаднат на мина.
няма да се родят кученца,
и девойката ще загине.

Невъзможно е да си спомним за всички
И да забравим е невъзможно.,
че нашите летци не щадяха врага.
А зенитчицата Нюша,
Саша с миномета,
Санитарният инструктор Дуняша
ще бъдат винаги с нас.

Нашият завод по отбраната
забрави за преумората.
Стотици жени гладни
заникъде не бързаха.
А от хляба в джобовете
само краещник остана.
Но крие майката
 дажбата си за децата
Девойката партизанка
убиха на разсъмване.
Ридаеше майка й,
как ще я прежали?
припев:
Е, какво от това че сме жени?
Ние сме защинтици на Родината
Преводачи, снайперистки
 и радистки в нощта…
Нас така ни осакатиха.
И какво от това че сме жени?


НИЕ СМЕ ЗАЩИТНИЦИ НА РОДИНАТА

Литературен превод: Генка Богданова

И какво като сме жени?
Защитихме Родината.
Преводачки бяхме добри,
будните  радистки в нощта,
бяхме снайперистки  дори…
Войната ни осакати!
Какво като бяхме жени!

Боец стана всяка жена-
защитник на Родината-
щом у нас почука война.
Медсестрата в лазарета
нежно шепти:”Помни мама!”
Гори от треска  момчето,
но ще живее за мама!
Ех, да не беше войната,
булка би била сестрата!

Лекарката  Иванова-
е за бойците Цар и Бог.
Генерали са готови
да изпълняват реда строг.
След ужасът в лазарета
как да има свои деца?
Синове са й момчетата
с пагони и чисти сърца!

Киноложката Наташа
ден и нощ в клетката стои.
Алина, любимка наша,
май скоро трябва  да роди?
Но нашите момичета
ще попаднат на мини.
Няма да имаме кученца
и Наташа ще загине!


Трудно  е всички да помним!
Не можем и да забравим,
авиаторките  скромни
които  враг не щадяха.
И зенитчицата Нюша
и Сашенка с миномета,
сан.инструкторът  Дуняша,
сестрите от лазарета…
Ще бъдат завинаги с нас!


В завода по отбраната
забравиха умората,
проблемите с прехраната-
на пост стояха хората.
Майки,от глад измъчени,
под престилките криеха
хляба си – комати спечени,
че децата от глад виеха.

А партизанката млада
на разсъмване убиха !
Майка й вечно ще страда,
ще носи траурът тихо!

Припев:

И какво като сме жени?
Защитихме Родината.
Преводачки бяхме добри,
будните  радистки в нощта,
бяхме снайперистки  дори…
Войната ни осакати!
Какво като бяхме жени!

   *  *  *

***
МЫ – ЗАЩИТНИКИ РОДИНЫ: http://youtu.be/1xpPlhpt-Ck

http://www.youtube.com/watch?v=1xpPlhpt-Ck

*
НИЗКИЙ ПОКЛОН ЖЕНЩИНАМ - ПОБЕДИТЕЛЯМ!
Рецензия:
Да, всех, всех надо чтить - героические наши женщины и после войны восстанавливали страну, детей растили, многие уже будучи вдовами, всю жизнь посвятили детям и работе, сколько на их плечи выпало...

Людмила Алёшина Дуюн

*

 
Фотографиия взяты из интернета.


Рецензии
Война это - вечная боль души и сердца... Даже, если она давно прошла!

Борис Кравецкий   09.06.2016 07:00     Заявить о нарушении
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.