Написах ти думи, с които да идвам при тебе,
поисках си вятър, по него писмото да пратя,
мостове прокарвах над бездни наречени време,
а пътя с ръцете намирах, обсебен от мрака.
Катерих скалите, въжета ми бяха мечтите,
реките без брод прекосявах с едничка надежда,
че вярна посока избрал съм, че в края на дните,
лика ти ще зърна, макар, и в минута последна.
Мъглата ми стана одежда, а вълците братя,
в земята от злобата скрих се, но пак ме намери,
поисках си вятър по него писмо да ти пратя,
сподавени в сълзи слова, прегръдка от мене.
Поисках си вятър
© Copyright: Петко Илиев, 2010
Свидетельство о публикации №110120100548
Свидетельство о публикации №110120100548
Рецензии
