III международный конкурс Кръстьо Кръстев

ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 21

ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!
ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!

ТЕМА: ТВОРЧЕСТВО ПОЭТОВ БОЛГАРИИ.

Вашему вниманию предлагаются
СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ ДЛЯ ПЕРЕВОДА
в период с 1.12.2010 г. по 1 МАРТА 2011 года.

III МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
состоится в марте 2011 г.
http://www.stihi.ru/2010/11/25/2854

ИСТОРИЯ КОНКУРСА:

I МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
был проведён весной 2010г.
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179

II МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ.
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: СВЯЗЬ ВРЕМЁН, СВЯЗЬ ПОКОЛЕНИЙ":
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711

ИТОГИ  I  МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/06/27/5158

ИТОГИ  II МЕЖДУНАРОДНОГО КОНКУРСА можно посмотреть здесь:
http://www.stihi.ru/2010/11/21/9984

КРЪСТЬО КРЪСТЕВ. БОЛГАРИЯ.


Член Союза болгарских писателей, награждён Орденом "Кирилл и Мефодий" III степени и первым "Золотым пегасом" в Димитровграде. Свои стихи печатает как в центральной, так и в местной печати. Работал в газетах "Хасковская Трибуна", "Димитровградская правда", "Ориент экспресс". Редактор литературного альманаха "Юг" - в г.Хасково, секретарь Клуба Деятелей Культуры - в г.Димитровград.
(ниже Вы можете ознакомиться с творческой биографией автора)


ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 21а


ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью дословного (подстрочного) перевода:


Поете,

 
Живя помежду завист и омраза,

оплют от чужди и от ужким свои,

тегобите си ти докрай недоизказа.

А още те облайват злостните копои.

Сега лежиш под мрамор, носиш късна слава,

от строфите ти блика гневен огън,

човекът днешен по-човек ли става,

дали разбрал е твоята тревога.

От походи и преходи пребити

как този век брутален да приучим:

от памтивека любовта е ключът

към дни честити.

 

ПОЭТ

Дословный перевод Бахмутова Виталия.

 
Поэт,

Ты жил между завистью и мерзостями,

Оплёванный чужими и своими,

Мучения свои ты до конца не высказал.

А ещё на тебя лают борзые.

Теперь ты лежишь под мрамором, носишь позднюю славу,

От твоих строф блещет гневный огонь,

Человек сегодняшний лучше становится ли,

Понял ли он твои тревоги.

Походами и переходами разбитый,

поймёт ли он, как этот век брутальный (грубый)научить:

Исстари любовь - это ключ

К дням счастливым.

ДОМАШНЕЕ ЗАДАНИЕ 21б
КРЪСТЬО КРЪСТЕВ

ПЕРЕВЕСТИ С БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НА РУССКИЙ СТИХИ БОЛГАРСКИХ ПОЭТОВ
с помощью словаря.

Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr


ЗНАМ

Да, знам, че няма да ме чуят и няма да ме прочетат,

но ще си купя кон и сбруя към дълг суров готов за път.

Незнаен воин да си остана, незнаен и като поет,

но аз съм комкан от Балкана, за Ботев четник съм приет.

Ще мина през Европа тръсом и прав на белия си кон,

да опресня свястта им къса, че Българин е Симеон,

че песен българска се носи достойно в Космоса висок+

А нас разстрелват новините, гнетят ни мечешки лица,

че падат повече убити, а гукат мъничко деца.

Но знам, че идат други нрави и аз живея със кураж,

България ще се възправи по-силна и висока дваж.

И ние възродили нея, и възродени за живот

пак "Мила родино" ще пеем: деца, жени, мъже, народ.


("комкан" - пречестен.)

 

***

На времето от пропастта бездънна

любовен стон в душите наши кънна

и възкреси прабългарската памет,

възпя достойнство, дълг и корен, знаме.

И от високо той предупреждава:

Земята българска не се продава!

Ще се надигнат костите сърдити

на нашите бащи и на дедите,

погинали край Ахелой и Драва:

Земята българска не се продава!

 
МЪЛЧАНИЕ

 
Мълчанието си кому да дам -

довчерашно, доднешно, досегашно,

от гибел то е два пъти по-страшно -

смрадлива смесица от страх и срам.

Да, то е лесно: Ще речем - позор!

А спомените вече са излишни -

мълчахме подло. И - сами. И - в хор.

Или шептяхме по ъглите скришно.

Чак днеска вече думите са лесни,

от леснотия ме полазва мраз.

Хем искаме да си останем честни,

но и еднакви с другите край нас.

Светът сега приемаме двуцветно -

на сажди и памук си го делим.

Останалото е словесен дим.

А багрите кой може да пресметне

в един живот делим и неделим.

И пак нелек

за малкия човек.

 
СЕДЕМ БАГРИ

Във ден от седем багри осиян,

слънцето към заник се склони.

Вечер затъка на своя стан

черни кърпи, бели пелени.

Ние с теб не знаехме това,

а дъждът ни беше цар и Бог.

Всяка нощ ни викаше трева,

пила от любовно биле сок.

Опипом върви дъждът по мрак,

хлопа на прозорци и врати.

Той мечтае да порасне в сняг,

людския ни път да освети.

Кръстьо Кръстев е роден на 18 октомври 1935 г. в с. Длъгнево, Димитровградска община. Завършил е ТИХ “Асен Златаров” – Димитровград. Работил е в Химическия комбинат, в. “Хасковска трибуна”, в. “Димитровградска правда”, в. “Общински вестник”, в. “Ориент експрес”. Редактор в литературния алманах “Юг” – Хасково, секретар е на КДК – Димитровград. Член на Съюза на българските писатели. Носител е на Орден “Кирил и Методий” ІІІ степен и на първия “Златен пегас” в Димитровград. Печата свои стихове в централния и местен печат.
Издал е книгите със стихове: “Викай ме по име” /1976/, “Среднощен сняг” /1989/, “Есенна любов” /1994/, “Отвъден знак” /1997/, “Щурци глухонеми” /1999/, “Глухарчета” /2003/, “Душа безпризорна” /2003/, “Светулков сняг” /2005/, “ Късна голгота“ /2010/. През 2005 г. излиза “Кръстьо Кръстев на 70 години. Биобиблиография” (съставител Румяна Стефанова).