Безколедна


На пътя ми е застанало
едно Лято –
по-горещо от лава
и по-цветно от пролет,
сто каба гайди
пищят във душата му
и един меден кавал
плаче.
По мръкнало,
менците ми напива,
изпива ми и Луната
(а пък какво съм без нея),
гаси ми звездите,
една по една
(в килия превърна душата ми).
Посадило ми е
една ябълка бяла
(хем с плод, хем нацъфтяла),
и ми застила постеля,
изпредена
от момини сълзи.
А ми е коледно
(с бенгалски огън в душата),
искам да ме закичат с орехи
(не с чупливи играчки)
и с усмивки,
по-бели от пуканки
(вместо с гирлянди).
Но отвън, пред килията,
само снежни човечета чакат,
топят се от първия светъл поглед
(превръщат се в кални локви).

И съм... безколедна...


Весела ЙОСИФОВА
15.11.2010 г.

Вольный перевод Владислава Евсеева: http://www.stihi.ru/2010/12/02/9564


Рецензии
Мне кажется, что стих сам неплохой, а вот настроение в нём что-то не блещет... Какой-то энергичности нет... Осень что ли сказывается...
С приветом.
Влад.

Владислав Евсеев   17.11.2010 08:59     Заявить о нарушении
Спасибо, Влад! Как всегда, ты меня разгадал!
Прийдет Дед Мороз и все исправит!:))
С приветом!
Весела (я) :))

Весела Йосифова   17.11.2010 22:42   Заявить о нарушении
Этот стих оказался трудным для перевода. Слишком много не совсем мне понятных выражений. Но перевод я публикую. Посмотрите "Неосвящённая".
Насколько удалось передать смысл и чувственное состояние - мне трудно судить.
С приветом.
Влад.

Владислав Евсеев   02.12.2010 23:03   Заявить о нарушении