погранично

               “ И кораба с товар от спомени
                ще отпътува с вечерта…”
                Иван Пейчев

Отвъд…отвъд този праг,
накъдето нищо не залязва.
И не чака в завоя беда.
И не крие тревата омраза…
Там, отвъд моята земна стреха,
надалече…далече по вятъра,
накъдето кръжи листопад
и умират листата от лятото…
Там , където живее духът…
този път е самотник обречен.
В неописан от никой Отвъд.
В неизпята от никого песен…

Лист по лист се смалява нощта.
И звездите потъват в сеното.
Самодива – свенлива бреза,
свлича в мрака зелена роба...
А какво е след крачка отвъд…
Само някаква част в битието.
Като късна съпруга градът
до живот ме изпраща. По светло…
Любовта му – всеяден глагол.
Саморясляк от чуждо его.
В късни улици (моят затвор)
капе. С празнично зимно ехо…

п.с.

Знам…навън, в този есенен праг,
накъдето светът се смалява.
И не дебне в тревата беда.
И не крие завоят омраза…
Там, където ме пари дъха ти…
твоите устни…жарта на ръцете…
ще съм жив. И след крачка отвъд
ще съм сън. И частица от тебе…